Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме...

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни...

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни...

Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -

а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875

 
Тук изпитвам известни различия с дядо Петко.
Трудно и бавно се създават ценности. Дядо Петко е искал твърде бързо да промени манталитета на българина.
Аз гледам с десетилетия напред. Наясно съм, че бърза промяна на практиките не може да се случи, още повече, когато младите хора масово напускат страната.
Трябва да престанем да слушаме простотиите на политиците и да се заемем със собствените семейства. Трябва да разширим кръгозора си и да разберем, че навик и характер се създава с поколения.
Едва тогава ще имаме успех като нация.
Останалото е най-долна пилитика-едноневка на безотговорни и егоистични тарикати.