ДОКОГА ЩЕ СИ ИГРАЕМ НА „ЧИЧО ДОКТОР”

Като деца си играехме на „Чичо Доктор”. Правихме си фалшиви слушалки, фалшифицирахме си спринцовки и си измисляхме хапчета. Момичетата идваха при нас с куклите си и ние поставяхме диагнози и започвахме лечение.

За съжаление, преобладаващата част от българите си остават на това ниво до сямата си смърт. Те си измислят „реалност”, „поставят” диагноза и започват действия и бездействия, смятайки, че така е редно. Дори смятат, че са съвършени и неоспорими!

45 години мнозинството българи си играеха на „Комунисти и интернационалисти”. То не бяха демонстрации, съботници, социалистически мледежки бригади, заклеймяване на империализма и капитализма, близане на задниците на силните на деня и крясъци КПСС-БКП, Вечна дружба, Да живее и т. н. Развяваха червените байраци,  пееха „Партизан за бой се стяга” и гледаха ако падне нещо от каруцата да го свият по най-скоростния начин.

От 25 години мнозинството българи играят на „Демокрация”. Отиват до урните и смело пускат едни листчета, на които има написани имената на „Чичо доктор”.  Избраният „Чичо Доктор” си има фалшиви слушалки, фалшива спринцовка и фалшиви хапчета. Изрича измислени диагнози и започва „лечение”. Мнозинството е щастливо, че играта върви съвсем като наистина. Ако реши, че куклата му не е излекувана  отива при друг „Чичо Доктор” и играта продължава.

Така си живеем в България.

Едни кукли избират един „Чичо Доктор”, надявайки се, че ще дойде време, когато куклите и те ще станат „Чичо Доктор”.