

СИЛАТА НА СЛОВОТО ИЛИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЕШЕНИЯ В СТИЛ „БЪЛГАРСКА ДУШЕВНОСТ”
В Стара Загора, моят роден град, по стечение на остоятелствата, познавах всички акушер-гинеколози. Имаше един много оригинален човек-д-р Кантарджиев-Кенти. Той беше изкусен и сладък разказвач.
Ето един от масалите му:
Това става по времето, когато д-р Петков е н-к на „Родилно отделение”. Дежурство дават д-р Петков и д-р Кантарджиев. Петков беше висок и масивен, да не кажа дебел. Тежеше около 150 кг., а пръстите на ръката му бяха дебели колкото два нормални. Имах чувството, че когато тушира пациентките те изживяват болезнен полов акт. Вечерта, казва д-р Кантарджиев, аз отивам в залата, а д-р Петков се изпикава в умивалника в стаята за почивка, мощно пръдва и си ляга да спи.
Началник!
Та тази вечер имаше в зала една много дебела родилка. Напъваме, натискаме, убеждаваме, но нещата не стават. По едно време, тъкмо бебето тръгна и главата се показа тя реши, че не иска повече да ражда и иска да се върне в къщи. Както се казва-удари я амока!
Изтичах при д-р Петков и му обясник с едно изречение какво става. Той си ратърка очите, стана, обу си чехлите и отиде с мен в залата. Още с влизането и шибна два яки шамара и кресна:
„Не те ли е срам, ма! Трийсет кила п…а три кила мръвка не можеш да снесеш!”
Тя го погледна уплашено, легна и роди незабавно.
Този случай д-р Кантарджиев коментираше по следния начин:
„Чак тогава разбрах силата на словото!”
Този случай силно ми напомня за това, което се случи вчера в Парламента около приемането на дълга от 16 /24/ млрд. лева.
Питам се кога ли българинът ще се усети, че яде шамарите, а милиардите-друг?
ТЕЖЪК "НЕПОТИЗЪМ" И "СИМО...
МАЛКО ПО-РЕАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ РАЗМИСЛИТЕ...