ОТНОСНО ПОМОЩНИТЕ УЧИЛИЩА И РЕСУРСНИ ЦЕНТРОВЕ

Тези дни по медиите се вдигна пушилка за промяна на образованието в помощните училища. Естествено, чиновниците в министерството на образованието и даскалите в помощните училища да бранят старата система. Най-големият и, всъщност единствен, аргумент е, че не се разваля нещо, което работи.

А работи ли то?

Разгледах внимателно програмите и се потресох. Програмата е обща за всички деца, а те са различни в един много голям диапазон.

Сред децата има такива с различна умствена, физическа и емоционална изостаналост в голяма амплитуда. Само това трябва да ни накара да размислим дали може една-единствена програма да ги ресоциализира и изравни с останалите деца.

Според мен това е невъзможно. Глупаво е да учат по същите програми, които са за нормалните деца. Глупаво е изобщо да бъдат с еднаква учебна програма деца с толкова големи различия. По-скоро те трябва да бъдат комплектовани така, че да могат да бъдат обучени на физически, интелектуални и емоционални практики, за да могат да се доближат или изравнят с останалите деца. Но основното трябва да бъде придобиването на навици и практики да се самообслужват в битово отношение, да могат де се справят с околното пространство, да общуват и да получат база от знания и умения, които да им дадат възможност да се развиват в индивидуален и социален план.

Може ли сегашното помощно училище в този си вид да се справи с тези задачи?

Определено-не!

Учителите също трябва да имат различна от досегашната подготовка. Преди всичко те трябва да имат практически познания в областта на психология, анатомия и движения, емоционална стабилизация и битови грижи. Не можеш да преподаваш география на дете, което не знае смисъла на този термин.

Затова смятам, че не е работа на държавата да създава и преподава в подобни училища. За всяко дете от бюджета се осигуряват по 3 500 лева. Ако те вървят с детето е напълно възможно да се създадат частни училища, а държавата да бъде само регулатор и инспектор.

Тогава нещата ще могат да тръгнат по-качествено и резултатно.

но засега не съвпада с тази на министерството, а тя е училищата да сформират звена или екипи за работа с тези деца. Това означава само едно - още една диня под учителската мишница, за която учителите да се подпишат, че са лично отговорни.

Мисля ,че тези деца се нуждаят преди всичко от формиране на основни навици за самостоятелен живот а като следващо ниво от професионални навици и умения за да могат при облекчени условия в специализирани предприятия да произвеждат продукция и да се самоиздържат.Всичко това може да им осигури само държавата но като част от цялостна програма.Частни фирми в нея не трябва да има защото се изкористяват нещата ,има корупция при обществените поръчки и тн все недъзи на частното обучение.От друга страна учебна програма по подобие на обикновените училища е абсурдна за постигане и са необходими не обикновени учители а редица други специалисти които да повишават здравословното състояние и адаптацията на децата но и да ги научат на елементарните трудови дейности .