КЪСНО Е, ЛИБЕ, ЗА КИТКА
Във Франция се случиха тежки криминални престъпления. Разстреляни бяха 12 души в редакцията на един седмичник от двама братя, които приеха карикатурите за пророка Мохамед като лична кръвна обида. След извършване на убийствата те извикаха на висок глас „Аллах е велик! Пророкът е отмъстен!”
Друг мюсюлманин застреля други петима души.
Как реагираха политиците в Париж и останалите държави?
Реагираха като ужилени. Всички те разбраха, че вината им е безспорна. Но не я признаха, а насочиха страховете и гнева на французи и други националности в посока на тероризма и свободата на словото, смятайки, че така ще отклонят общественото мнение далеч от собствената им вина.
В някаква степен успяха да заблудят милиони граждани.
И докато за убиецът на заложниците и полицая излязоха някакви информации, че е свързан с ИДИЛ, то за двамата братя-убийци се повтори хиляди пъти, че МОЖЕ БИ са свързани с „Ал Кайда”. В стремежа си да заблудят гражданите, политиците обединиха ИДИЛ и „Ал Кайда”, което пресоли манджата. Така два отделни случая, ги обединиха и решиха, че звучи достоверно. Няма да повтарям, че терористичен акт към редакция на вестник не може да има. Това е убийство за отмъщение на двама души с ниска степен на търпимост и разум. Второто прилича повече на терористичен акт, понеже става дума за задържане на заложници. С просто око се вижда, че двете престъпления нямат пряка връзка. Просто убийствата в редакцията активираха друг агресор и той използва разстрела за свои цели.
Ако престъплението в редакцията се смята от някого за терористичен акт ще трябва да отговори на много въпроси. А той няма да може да стори това. Защо не са избрали за целта на атентата символи на Франция? Например Айфеловата кула, Триумфалната арка, Нотр дам дьо Пари, Сорбоната или някоя синагога? Защо не се взривиха, за да отидат в техния „рай”? Защо не ги заловиха, за да ги разпитат и разберат поръчителите, подготвителите и цялата организация? Възникват десетки въпроси с повишена трудност. Но нека анализираме реакцията на френските политици и техните колеги от други страни. Всички вкупом яростно заклеймиха ислямския тероризъм и облякоха белите дрехи. Събраха се 60 държавни глави, държавни шкембета и държавни задници и си направиха разходка из Париж. В това число и селският тарикат от Банкя.
Какво стои зад тази уж солидарност?
Зад това стои общата вина, че никой от тях не иска да разбере, че израелският модел на отношение християни-мюсюлмани е неприложим в останалите части на света. Защото те се събраха „след дъжд-качулка”. Това събиране трябваше да стане още след края на Втората световна война, за да се потърси такъв модел на отношенията между двете религии, който да може да потърси общите ценности и една приложна хармония при съвместния им живот. Никой, обаче, не си мръдна пръста. Оставиха емоциите да надделеят и резултатът е налице. Сега те ще го направят, но пропиляха 70 години. И докато политиците имат относителна сигурност, то обикновените граждани са много по-уязвими както в ежедневието, така и при неординерни ситуации. Насочването на страховете и гнева на хората „в защита на свободата на словото” е един не особено хитър маньовър, който скоро ще бъде ясен за всички граждани.
Някой веднага ще подхване, че у нас има подобна ситуация с българските цигани. Аз не съм съгласен с тях. При нас отношенията ни с циганите са сбъркани по съвсем други причини. Нашите цигани са свръхпрагматични и вярата им, в която и да е религия, не може да ги изведе с калашници и бомби на улицата. Разликата между арабите и циганите е твърде съществена, за да се повярва на подобно сравнение.
Възникна една голяма глупост, която свободно се разхожда из медиите. Че християните имали търпимост към гавра с Христос, а мюсюлманите-не. Никой от тези, които твърдят това не иска да забележи, че християнският свят и исляма живеят в различни епохи. Християните са минали през достатъчно дълъг период на религиозни войни, избиване на „вещици”, религиозно натегачество и вътрешно религиозни гонения. Затова те имат висока степен на търпимост по отношение на религиозни хули към религията им. При мюсюлманите това още не се е случило. Но страшното е, че християнските политици не правят нищо добро в това отношение, а насочват емоциите на гражданите в погрешна посока, за да излязат сухи от водата. Ще дам и друг пример. Защо християните нямат такива проблеми с китайците? Отговорът е ясен. Китайците също са минали през всички тези периоди и имат също висока степен на търпимост. Колкото и да са различни китайската и християнската култури, те имат висока степен на съвместимост, докато мюсюлманските държави са сравнително млади и силата/насилието/ все още е в основата на тяхната ценностна система. Точно тук трябва да работят политиците, стратезите и философите, а не да се крият за термини като „Ислямски тероризъм”, „Свобода на словото” и да правят разходки из Париж.
Дядо ми казваше, че политиката е „Курвенска работа”.
Събитията в Париж го доказаха.
Тагове:
