КОРЕСПОНДЕНЦИЯ В КОЧИНАТА, НАРЕЧЕНА БЪЛГАРИЯ

Че живеем в кочина е ясно. Ясно е и защо. Защото ни управляват свине. Но кой знае защо за тях Коледа не идва. /Коледа идва от колене, може би, защото едно детенце в трамвая ме взе за дядо Коледа и ме попита кого коля?/

Във връзка с тежката корупция в ИА „Автомобилна администрация” към МТИТС написах 10 писма до различни институции,  в които поисках по ЗДОИ да ми пратят всички доклади, вследствие на поръчани проверки. Адресирах ги до ръководителите им. В 9 от тях получих отговор, че при тях няма такива доклади, което, разбира се, е лъжа, защото те са ги поискали и са ги получили.

Но българският чиновник е такова животно вече 70 години.

Много се учудих, че пиша писмо до един човек, а ми отговаря друг, до когото не съм писал.

Ето фактите:

Написах писмо до председателя на Народното събрание. Получих отговор от Евгения Илиева-началник на кабинета на председателя.

Написах ново писмо. Този път ми отговори Иван Славчов-главен секретар на НС.

Написах писмо до президента. Получих отговор от Росен. Но не от Плевнелиев, а отРосен  Кожухаров-главен секретар на президентството.

Написах писмо до министър-председателя. Отговори ми Ралица Тоширова-чиновничка от МС.

Написах писмо до Главния прокурор. Получих отговор от някоя си Н. Бърнева-прокурор.

Написах писмо до Апелативния прокурор на София. Получих отговор от от някой си Л. Маринов-прокурор в АП.

Написах писмо до районния прокурор на София. Получих отговор от  Невена Зартова-зам районен прокурор.

Единствен, който ми отговори лично е Христо Динев-градски прокурор на София.

Какво следва от тези факти?

Следва, че българският политик и българският чиновник са взаимозаменяеми и не им пука до кого е писмото, и че подписа на отговора трябва да е от лицето, до когото е писмото. Ако напиша писмо до Дядо Коледа дали ще ми отговори еленът Рудолф, или Главния секретар на Снежанка? Ако писмото е до дядо Мраз със сигурност ще ми отговори Путин!

Затова оттук-нататък  ако получа писмо, ще дам да му отговори моето домашно куче Чико. Ще му дам един мастилен тампон, за да се подписва на отговора.

С лапичка.

Слагам "плюс", защото това е крачка напред. Само искам да попитам: след като 25 години (което е четвърт век!) живеем в условията на демокрация с всичките й атрибути, реквизити и институции, и след като тази демокрация кряка като диктатура, ходи като диктатура, забранява да се носят християнски кръстчета (във Великобритания) като една позната ни диктатура - в такъв случай се появява логичният въпрос: дали пък демокрацията, щом има всички признаци на диктатура, не е диктатура?

След руската комунистическата диктатура България може да преживее всичко, защото вече знаем кое е най-лошото.