НО У НАС НЕ Е ТАКА

 

Демокрацията е децентрализирана, контролирана от общественото мнение власт.

Така ли е унас?

На 10 ноември 1989 г. бе свален Тодор Живков. Веднага се заговори, че ще има промяна. Промяна не се получи. Същата администрация, същата командно-азминистративна система, същият „Народен съд”, същите обществени отношения. Вярно, нещата малко поомекнаха, защото България беше във фалит. А влезе във фалит, защото нашето производство беше изключително за Съветския съюз. Над 60 процента!

 Фалира съветския пазар-фалирахме и ние.

На 14 декември обявиха, че ще падне чл. първи от тогавашната конституция. Някои си помислиха: „Сега ще си направим истински партии!” За съжаление бяха отдавна изпреварени. Още през 1984 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение да „възстанови” някои от старите партии, но тайно подчинени на един кукловод. Дори се определят надзорници, които да следят и направляват възстановяването им. Така например, за надзорник на Демократическата партия е бил назначен тогавашният шеф на отдел „Организационен”, а по-късно секртар на ЦК на БКП Продан Стоянов. За надзорник на БСДП е определен Александър Лилов-директор на ИССТ /Институт за съвременни социални теории/ и бивш втори човек в БКП до 1981 г. За възстановяване на БЗНС „Никола Петков” отговарят Петър Танчев и Ангел Димитров. Поради тази причина през 1988 г., година преди преврата се възстановява ЗМС /Земеделски младежки съюз/ с председател Евгени Бакърджиев.

Създават се и „нови” партии. Например ОДЦ /Обединен демократичен център/ . Той е създаден под „мъдрото” ръководство на секретаря на ЦК на БКП и зам председател на Държавния съвет Емил Христов. Пръв председател става неговия заместник в Държавния съвет проф. Борис Първулов. Там водещи членове са Благовест Сендов, арх. Христо Генчев, Стоян Кадиев /Баща на Георги Кадиев/ и др. След 14 декември правят светкавична смяна на ръководството, като бутат непред по-младите Венцислав Димитров, Любомир Павлов-Пъпката, Стоян Ганев, Илко Ескенази, Стефан Софиянски и прочие, като по този начин тихомълком старите минават зад паравана, а напред избутват протежетата си, намятайки ги с една „демократична” мантийка.

ДПС беше създадена от кадри на ДС. Но и там имаше надзорник. Това беше секретарят на Административния съвет към Държавния съвет, чиито шеф беше същият Емил Христов-Евгени Матинчев

Защо ви обяснявам всичко това, за което съм писал още в началото на 90-те?

При няколко мои разговори с Тодор Живков по негово настояване /Правозащитник съм отпреди 30 години, а тогава бях председател на НДЗПЧ /Независимо дружество за защита правата на човека/. Той беше под домашен арест и с присъщата си хитрост смяташе, че ще се застъпя за него. Казах му в прав текст, че ме интересува кога и как е започнал този т. нар. „преход”. Първите няколко пъти шикалкавеше, но постепенно реши, че може да ми каже някои неща. Същото направи и Георги Атанасов-бивш премиер на НРБългария и също под домашен арест. Милко Балев също ме канеше да го защитя, защото и той беше под домашен арест. Като добавя и няколко по-малко известни, но знаещи хора от върхушката като Камен Петров и Григор Шопов пъзълът се получи. Общото тяхно мнение беше, че всички тези партии са били  създадени да придадат легитимност на демократична държавна власт без да има някакви значителни промени. За СДС бяха категорични, че създаването започва през март 1988 г, когато за посланик на СССР в България беше нзначен ген.-майор от КГБ Виктор Шарапов, който дотогава е началник на сектор НРБългария в ЦК на КПСС. Идеята с изпращането е Живков да бъде свлен и да се създаде движение и партия за „гласност и преустройство” по подобие на това, което се провеждаше в СССР. Това стана чрез тяхното протеже Андрей Луканов. Така цялата уж многопартийна система се оказа на подчинение на един център. Ако трябва да цитирам Живков, той каза ”Ние трябваше да направим така, че БКП да се разхвърли във всички партии и да създадем изкуствена многопартийна система.

Защо ви пиша всичко това?

Пиша ви, за да знаете какво, всъщност, е многопартийното в политическото ни пространство. Писал съм и друг път за това, но сеге целта ми е малко по-различна.

Демокрацията има няколко задължителни атрибута. Те в най-общи думи са: децентрлизация на властта, съобразяване с общественото мнение и обществените потребности, свободен пазар, отказ от държавни регулации, всяческо подпомагане на бизнеса и пряк обществен контрол върху властта на всички нива. Тва означава относително слаба и ограничена власт.

Така ли е у нас?

У нас определено не е така. Нито едно задължително правило от горепосочените не съществува в приемлив вид. Чрез т. нар. „Обществени съвети” се направи опит за създаване на такава видимост, но на практика всичко се решаваше от административния апарат, начлниците и техните кукловоди. Всъщност, чрез запазване на т. нар. „Демократичен централизъм” се опитват да говорят за децентрализация. Това, разбира се, е абсурд и оксиморон. Силната централизирана влст се определя като тирания и никакви фризури, маникюри и педикюри не могат да излъжат мислещия човек. Ако си направите труда да прочете всички мои постинги на тази тема ще ви стане ясно за какво става дума и не е необходимо да го повтарям и в този постинг.

Достатъчно е да си спомните какво стана днес.

Трите чавки от полога на ГЕРБ наругаха „Атака”, че не можели те да поставят условия, защото не били домакини. В същото време нито един журнаглист не се сети да попита Чавка Цачева кой е истинският домакин на тези т. нар. „преговори”. Тя минава за юрист в собствените си очи, но не се сети да прегледа конституцията /Колкото и да е долнопробна и идиотска/. Ако беше го направила, щеше да прочете, че домакин е СОВЕРЕНА! А ГЕРБ не е Соверен. ГЕРБ е един идиотски проект на кукловода и не може да определя условията на домакин.

Точно по тази причина вече повече от 20 години пиша, че трябва да се направи Нова кръгла маса, която да създаде нов обществен договор, който да залегне в една нова конституция и ново законодателство. В новата Конституция да се гарантира контрола върху властта на обществото както индивидуално, така и от страна на обществени и неправителствени организации.

Защо ли не се сещат тези пусти журнаглисти да зададат поне един читав въпрос, а се правят на интересни като задават тъпи и подвеждащи клиширани въпросчета? Отговорът е прост. В ушенцето си имат една слушалка и те повтарят това, което им нашепват. Достатъчно е да попитаме кои са собственици на медиите.

И така!

За да започнем да градим демокрация  първото нещо, което трябва да направим е да ограничим властта на партиите и администрацията.

Помислете и да започваме!

фирмата си на Titan Machinary за 37 милиона долара. От него знам, че през последните 20 години той не е имал никакви контакти с администрацията и управляващите.

Същото мога да кажа и аз за себе си.

Придавате, струва ми се, неоправдано голямо значение на партиите и адмнистрацията. Вие им придавате това значение, а ние, свободните предприемачи, не давама и пукната пара за тях. Гледаме си бизнеса и плюем на тази гмеж.

Във всяка капиталистическа страна политиците и администрацията имат минимално влияние върху развитието и прогреса.

Не бива да забравяте, че всички партии в Германия, Италия и Япония са създадени с бабауването на Големия брат. И там, и тук- все едно и също. Не бива да забравяте и това: в една капиталистическа държава правителството има САМО 3 задачки:
1. Да пази обществения ред
2. Да пази собствеността
3. Да пази живота на своите поданици