НАЗДРАВЕ, МИХИ! НАЗДРАВЕ, КАТЕ!

Драги мои читатели,

Една седмица бях в отпуск и нямах възможност да пиша в блога си. Сега току-що се завърнах и сядм да коментирам случките през седмицата.

Лято е. Администрацията в по-голямата си част е в отпуск, но това не се отразява особено на работата на институциите. Те дори и в пълен състав не работят, та сега още по-малко.

Две са случките през изтеклата седмица-конгреса на БСП и оставката на правителството.

Оставката не се отличава с нещо особено, освен с упоритата сапьорска работа на БСП. Те трескаво залагат мини и фугаси, за да могат да се кефят в опозиция. Тук, обаче, има една подробност.Един нюанс, така да се каже. Защото изборите могат да докарат една „широка коалиция” и те ще хвърчат във въздуха, разкъсани от собствените си мини.

Това с минирането по правило е стар пиниз и всички го правиха с различен размах. Затова можем да приемем, че корабът „България” потъва нормално.

Още по-нормално и банално е избирането на Михи Маус-Волумето за председател на остатъците от БСП.  Някой се пенявят, че бил дегенерат и имал едва средна интелигентност. Но в БСП други няма. Едно време в БКП имаше много тарикати, но и една малка част идеалисти-наивници. За последните 25 г. наивниците-идеалисти бяха изхвърлени или сами се осъзнаха и не щат и да чуят за БСП. На всичко отгоре се видя канибалската им същност, когато изключваха и подритваха довчерашните си членове, които създадоха АБВ. Не, че в АБВ са стока. И те са същите, но искат да седнат на софрата.

Но въпросът не е за граматическата култура на Михи Маус. Не е и за коалиционната му култура, макар че там е значително по-трудолюбив. Например, на рождения ден на Филип Беев във Велинград по времето на Тройната коалиция Михи Маус-Волумето три дни не излезе от дома на рожденика. Когато попитах колегите на Михи защо укрепва коалиционната култура в Тройната коалиция по този оригинален начин и защо започва още от сабаален с твърдо, те ми отговориха:” Може да пие повечко, но много носи и не се напива!” Свидетелите във Велинград говореха друго, но аз разбирам колегите на Волумето. Това за тях е нещо нормално и естествено. Но още по-естествени са пиянските му изцепки пред микрофона на председателя на Народното събрание.

Затова не бива да се учудвате, че едни отрепки си избират отрепка за председател. Не се учудвайте и от резултатите от изборите през октомври. Дотогава Михи ще направи всичко, за да могат БСП да вземат колкто може по-малко гласове. А това е първата крачка към това, което не направихме преди 25 години-да забраним БКП. Сега те сами ще се закрият и това ще единственото добро, което ще направят, макар и несъзнателно, за България.

Накрая ще коментирам думите на Екатерина Бончева за действията на Бърбореков относно одиозната фугура на неговия бивш галеник Бойко /Пуйко/ Борисов. Честно казано, не очаквах такова тесногръдие от Катя. Тя започна да фучи и да обяснява, че законът е категоричен, че такива документи трябва да се носят при комисията, защото иначе следва съд и затвор.

Кате,

Ако аз получа или се сдобия с такива документи, ти гарантирам, че няма да ви ги дам. Ще ги публикувам в блога си или другаде, за да научат моите сънародници за какво става дума. А и Бърбореков сам каза, че ги дава на прокуратурата. Където също могат да стоят. Съвсем наскоро от ДАНС се опитаха да ме прецакат по същия начин заради действащия агент на ДАНС Яне Янев. Но нещо не им се получи. Не се получи и по-рано, когато през 1993 г. глупаците от НС създадоха изключително тъпият член 357 „А” от НК, където се визираше наказание до 3 г. затвор, ако разглася информация за агенти на ДС, или не отида в едномесечен срок да докладвам в съогвертине институции, ако чуя някой да говори такава информация. Тогава отидох до тогавашния президент Желев и му казах да не подписва указа на такава дива простотия. Той се направи на мъж и подписа. В деня в който влезе в сила закона, аз отидох отново при него и казах на него и двама негови съветници имената на четирима агенти на ДС и РУМНО. Един от тях беше агентът на РУМНО  Андрей Луканов. Веднага след това му обясних, че според текста на член 357 „А” той и съветниците му са длъжни в 30-дневен срок да отидат и да ме предадат, защото иначе ще бъдат осъдени. Желю и неговите пишман съветници клепаха като ебани гургули и в главиците им нещо забръмча. След това отидох в БНР и поисках малко ефирно време. Казах същата информация и обясних на слушателите, че имат на разположение 30 дни да отидат и да ме издадат, защото в противен случай… Накрая отидох в 4-та районна прокуратура и се предадох с писмено заявление, че съм нарушил чл. 357 „А” и трябва незабавно да бъда арестуван. Прокурорката Мариана /не си спомням фамилията и, която беше една идея по-елегантна от Искра Фидосова се извини и побягна с учудваща за килограмите си скорост по коридора. Повече не ме потърсиха.

И така този идиотски текст не сработи.

Та молбата ми към Катето Бончева е да не се прави на милиционер и да си спомни, че е работила преди това като журналист. И да си спомни какво стана с аферата „Уотъргейт” и кой пострада от нея-журналистите или американския президент.

Наздраве, Кате! Пий една студена вода!

Наздраве Мики! Пийни повечко твърдо ! Нали носиш?