ЗА ЦЕЛИТЕ, ИЗХОДНИТЕ ТОЧКИ, МОДЕЛИТЕ И МЕЧТИТЕ

В България всичко е сбъркано и не работи за българските граждани, а против тях. Всички т. нар. „партии” са си измислили някакви мантри и ги повтарят като развален грамофон. Едните лансират „чисти ръце”, други АЕЦ „Белене”, трети-национализъм до дупка.

Това само показва, че в България партии няма. И не са необходими, защото избирателите в голямата си част са безкритични, инерционни и пристрастни. Затова и не е необходимо да се създават стратегии, програми, кадри и модели.

Първата съзнателна грешка, която правят т. нар. „партии” е, че те не анализират изходната точка, от която смятат да стартират. Това го правят съзнателно, защото един точен анализ ще ги принуди да извадят на светло престъпленията и виновниците за тях. Това в търговията се нарича картелно споразумение. Това, от своя страна ще покаже липсата на действаща съдебна система и качествена работа на службите. При това те трябва да започнат законодателна  и организационна работа за създаване на такъв модел на съдебна система, който да бъде работещ успешно, но и независимо от политически натиск.

Коя т. нар. „партия” ще отреже клона, на който са седнали всички т. нар. „партии” създавайки работеща съдебна система?

Няма такава!

Анализирайки точно и прозрачно сегашния хал на държавата, т. нар. „партии” трябва да заявят каква е крайната им цел и да покажат разумни и ефективни програми, с които да стигнат до крайната цел, защото целта е най-важното нещо в един процес. Но това от своя страна е свързано с редица неприятности на т. нар. „партии”. Първата е, че трябва да определят срокове за всяка една реализация. Второто е да обяснят смислено какъв модел предлагат като най-ефективен за реализацията на отделните фази. Трето е да кажат с какви кадри ще реализират този процес.

Бас държа, че нито една  от т. нар. „партии” не желае това и то съвсем основателно. Защото ако се стигне до такава ситуация, от т. нар. „партии” няма да остане нищо.

Абсолютно нищо!

Неслучайно наблягам на тази парадигма: изходна точка-цел-модел-кадри. Той е в основата на всяко смислено и разумно действие на човешката цивилизация. Но този модел нямаше да действа, ако преди това човекът, които иска властта няма мечти. Мечтата е велик двигател на човешката култура и цивилизация. А нашите т. нар. „политици” имат единствено материално отношение към живота. Ако в тиквата на поне един т. нар. „политик” у нас влезе една мечта, тя ще умре от самота незабавно. Ще вампиряса и ще се превърне в абсурд. Мечтата и целта са взаимосвързани по такъв начин, че мотивират човек да работи пълноценно, планомерно и с огромно удоволствие от постигнатото. При нас този модел е немислим от тези, които искат и управляват. Ако отворим черепа на който и да е депутат, министър, магистрат или журнаглист от официалните медии ще видим, че там има джипове, яхти, луксозни къщи и вили, купища злато и пари, безброй интриги, лъжи и измами, неизброими престъпления, похот и подлост, но мечта няма да намерим. А и да е имало, в такава компания тя издъхва моментално. В същото време целите са индивидуални, групови и общи. За едни е материята, за други-моралът, за трети-природата. За политика трябва да бъде един микс от тези три основни неща.

Иначе се получава България.