КОНГРЕСЪТ НА БСП И РОЛЯТА НА САТАНИШЕВ
Слушам приказките на Сатанишев на конгреса на 48-конгрес на БСП и се чудя коя година сме. Дали това не е 8-ия конгрес на БКП. Думите-същите. Агресията-същата Пълната липса на политика-същата. Отново има врагове, има социализъм, има патетика и псевдопоетика.
В България нещата са много особени.Българските журналисти, социолози и анализатори приемат безкритично думата „партия”. А това е все едно да приемеш, че магарето е лъв. И говориш за лъв, макар пред теб да стои едно най-обикновено магаре. Говорим за политици, а такива няма. Има най-обикновени мекерета и кресльовци. Не мога да си представя, че един истински политик ще размахва калъчката наляво-надясно и няма да каже нищо смислено и разумно.Няма програми, няма определяне на реалните проблеми и търсене на пътища за тяхното решаване. Търсят се само врагове, заклеймяват се и се анатемосват. Дори се ритат и собствените членове, защото търсят полемика и разбиране. Но Сатанишев явно не е чел „Притчата за заблудения син”. А ако я е чел не е разбрал нищо от нея. Комунистическите рефлекси са непокътнати и непрекъснато избиват като ръжда върху мокро желязо.
Не мога да си представя толкова много залупени хорица, които са готови да си пуснат гласа за подобни карикатури и кретени. Не мога да си представя как цяла една партия живее в една измислена обстановка и в нея не виждат и не чуват истината. Явно, тя не им е нужна. Явно, тя ги застрашава и те упорито гледат в кривото огледало и виждат всичко криво. Проблемът е и терминологичен. Те имат няколко схеми и щампи и работят само с тях. Това силно ми напомня за едно изпълнение на румънския хуморист и артист Мирча Кришан и изпълнението му „Краставичката”.
Много мило зад гърба на Сатанишев се виждаха самодоволните муцуни на Димитър Дъбов и Мая Манолова. И така, ако се вземат качествата и на тримата и се опита да направи от тях един нормален човек-няма да се получи, но Франкенщайн-без проблеми.
Особено ме впечатлява Манолова. Тя, която обслужваше братя Галеви и чрез Румен Петков назначаваше удобни хора по службите и в администрацията, сега гледа като принципна колхозничка, която се оглежда за врагове. Достатъчно е да припомня назначаването на Кирил Георгиев за шеф на БОП и Иван Иванов-Рилския. До нея Дъбов стои и гледа изцъклено и кисело като прясно дефлориран лимон. Тази тройка е готова да унищожи страната и обществото, но да спаси бандитската си организация на всяка цена. При това става дума за една дълбока традиция, която започва още от Димитър Благоев
Но…всяка мафия е такава.
Тагове:
Сензаация! Професионалните протестиращи ...
Българската чиновническа армия- срам за ...
"Писах преди време на кратункоФците...
Цялата им прелест майкина
***
Това е нещастието на България. Септемврийското възстание 1923-та. Пет години след ВОСР. Та това е опит за българска ВОСР
И след това фанатична, болна и маниакална битка за властта.
До ден днешен.
Прав си Босия!