ОЩЕ ЗА Т. НАР. „КЛУБ ЗА ГЛАСНОСТ И ПРЕУСТРОЙСТВО”

Вчера прочетох един пространен панегирик за т. нар. „Клуб за гласност и преустройство”.  Пълно е с похвали и пропуски.

Нека допълня някои факти, които авторът знае, но съзнателно ги пропуска.

Първият факт е, че през март 1988 г. в България пристигна новоназначения генерал от КГБ Виктор Шарапов. Преди това той работеше в ЦК на КПСС като началник на сектор „България”. Още с идването си започна трескава работа по две линии-създаване на просъветска неправителствено организация и натиск върху Живков да си подаде оставката. След многократни консултации в съветското посолство Желев иска среща с Живков и му предлага да стане почетен председател на Клуб за гласност и преустройство „Михаил Горбачов”. Живков деликатно отказва. Заради предложението няколко човека от активистите са изключени от БКП.

На 23 февруари 1989 г  дойдох в София, за да се запозная с това образувание и да му предам уставите и програмите на Независимото дружество за защита правата на човека и на новоучредения профсъюз „Подкрепа”. Срещнах се с Желю и един запасен полковник от армията в сладкарница „Грозд”./сега е Виенска сладкарница”. Тя беше пълна с ченгета. След мен, естествено, по правило също вървяха ченгета. Дадох му уставите и програмите и едно писмено предложение за обединение на неформалните сдружения за общи действия. Поисках техния устав и програма. Той ми отвърна, че те нямат устав, защото са клубна форма, а програмата им е т. нар. „Юлска концепция на БКП от 1986 г. и ми даде копие от една телеграма. Тя носеше дата 3 ноември 1988 г. и беше поздравителна телеграма до Михаил Горбачов по повод наближаващия 7 ноември-деня на т. нар. „Октомврийска революция” Щях да падна от смях. Казах им ,че те, всъщност, са реформатори на една скапана бандитска организация, а не опозиция. Той ми отвърна, че ние сме екстремисти и с това се разделихме. Веднага след това ме арестуваха, като на висок глас обясниха на случайно попадналите около мен хора, че ме издирват за изнасилване. Казах, също на висок глас, че това са пълни глупости и че ме арестуват заради създадената от мен неправителствена организация „Подкрепа”.

След няколко дни ме извикаха за „справка” и след 5 минути бях с присъда година и половина заточение в Бобов дол. След 31 дни гладна стачка ме върнаха в Стара Загора, но след месец отново ме арестуваха и закараха тайно в ГСУ и Централния софийски затвор. От там ме изгониха на 4 септември 1989 г след втора гладна стачка. На 26 октомври рано сутринта в 5 часа ме арестуваха и ме експулсираха в Стара Загора, за да не мога да участвам в т. нар. „Събития” около градинката пред „Кристал и да могат да лансират като „герои” специално подбрани и подготвени  „юнаци”.

Държа да ви уведомя, че „Клубистите „ не подкрепиха никого през цялото време на съществуването си, а хората от дружеството и мен включително ни наричаха нито повече-нито по-малко „Фашисти”.

На 14 декември в сградата на Социологическия институт тайно от мен се събрали и използвайки идеята и писменото ми предложение учредили СДС. Мен, „фашиста”,  и останалите „фашисти” от дружеството не ни поканиха.

През целия този период от създаването на Клуба до 1995 г. не са спирали срещите с Луканов и Съветското /по-късно Руско/ посолство.

Който иска да знае повече да се порови в постингите ми от самото му начало и там може да прочете повече подробности и да се сетят защо сега сме този хал.