Болният организъм се нарича България. Симптомите са много-неработещи държавни институции, тежка криза на доверието, отрицателно възпроизводство, изключително нисък стандарт на мнозинството български граждани, морален упадък.

В такъв момент „някой” предлага да протестираме против назначаването на Дългия инкасатор или продажбата на земя на чужденци..

Не че тези неща трябва да бъдат пренебрегнати. Но те трябва да се приемат само като част от цялостния проблем на страната ни. А болестта се нарича държавен разпад и липса на държавна идея.

В медицината има един принцип. Той препоръчва лечение на болестта, а не премахване на симптомите. Защото болката може да бъде блокирана с аналгетик или морфин, но от това разрастването на раковата тъкан не спира и не се намалява. Метастазите трябва да бъдат изрязвани, да се приложи подходяща терапия за излекуване на органите, заразени от тумор.

Вместо това някакви съмнителни политически запъртъци ни насочват към периферията, за да яхнат нови протести и да си вдигнат рейтинга. Това е тарикатски ход, за да се използва гражданската енергия за тяснопартийни цели. Проблемът не е точно Дългият инкасатор. Проблемът е начинът, по който се взимат решения за персонални назначения-на тъмно и без мотиви.

Управляващите в България работят на парче, защото нямат стратегия и програми. Нещо повече, те нямат философия на управлението. Събират се едни чичковци и лелки и получават от една малка група престъпници задачи. Групата е малка, но е отлично информирана за биографиите на чичковците и лелките  и ако някой от тях се опита да кривне, го чака компроматна изненада. И той пада от каруцата на властта.

Лошото е, че т. нар. „опозиция” също се опитва да фрагментира протестите и да ги използва за трупане на предизборен имидж. И за съжаление често успява.

А нещата трябва да тръгнат по друг път. Трябва недоволството на българските граждани да бъде осребрено чрез една общонародна кръгла маса, на която да бъдат поставени всички проблеми на страната по важност и да бъде потърсено добро решение. Добро за по-голямата част от обществото.И не само добро, но и възможно. Защото искането всички български граждани да са милионери е добро, но е неизпълнимо.

Това може да стане само по един начин. Да се организира една постоянно действаща кръгла маса, която да изиграе ролята на квазиконвент. Както това направиха поляците в периода 1989-1992 г. Те поставиха едни разумни, възможни и стратегически правилни принципи и практики, в резултат на което Полша стана мощна, стабилна и демократична държава. Нашата „кръгла маса” на практика беше нещо абсурдно. От всички страни на нея седяха хора от миналото. Едните бяха старите комунистически функционери с власт, пари и купища компромати, а до тях кротко се гушеха техните агенти и теляци. В същото време САЩ и Европа вече бяха уверили старите елити, че няма да ги притиска и няма да помага на хората, които останаха извън кръглата маса. А те бяха огромно мнозинство.

Нямам нищо против да се протестира против олигарсите, банките, монополите, Дългите инкасатори и др., но тези протести трябва да са в рамките на една силна и разумна програма.

А такава няма.

Тогава как ще стигнем там, където не знаем, че искаме да отидем?