САНТИМЕНТИТЕ НА РОБА

 

В човешката цивилизация робството има дълга история. Погледнато най-грубо, робът е най-ниското стъпало на обществото. Дори в определени моменти може да се смята, че робът е извън обществото, защото е имал по-скоро качество на стока или работен добитък. Те са били изцяло собственост на собственика/господаря/ си. В древния свят е нямало значение интелектуалните качества или умения на роба какви са. Нека си припомним, че най-известния баснописец на нашата цивилизация-Езоп-също е бил роб известно време.

В наши дни робовладелецът е държавата. Това с пълно сила се отнася за комунистическата държава. Тя се явява като формален робовладелец. Истинският робовладелец беше една престъпна банда, която беше заложена като господар от чл. І-ви на конституцията по време на комунистическия режим.

Нека вземем три основни атрибута на робството:

Робът няма собственост

Робът не може да напуска господаря си

Робът не може да заема административни длъжности

Ако направим едно сравниние с т. нар. “турско робство” ще се учудим, че то е в много по-малка степен близко до смисъла на думата “робство”. Комунизмът имаше много по-близки до робството показатели.

Ограничение на имуществото-един дом до 120 кв. м., лека кола, за която се чака с десетилетия и вила до 35 кв. м.

Адресна регистрация от най-рестристивен тип, професионално прикрепяне към дадено предприятие.

Невъзможност да заеме административна длъжност, ако не отговаря на показатели като произход, житейска философия и идеология.

В този план сравнението с т. нар. “турско робство” има делече по-либерални показатели. Въпреки това, комунистическите бонзи и техните конформисти- квазиучени никога и по никакъв начин не казват “комунистическо робство” Те казват “демократичен централизъм” и “социалистическа демокрация”. Ако се разгледат тези термини в тяхната дълбока същност, ще се види ясно, че това са истински абсурди.

Комунистическите робовладелци бяха политически, военно и идеологически изключително агресивни. Комунизмът нямаше никакви шансове, ако остане дори една държава, която да не е комунистическа, защото робът веднага ще може да направи реално сравнение за правата си, за възможностите си и за бъдещето си. Точно затова класиците на комунистическото робство залагаха на “световна революция” и “пълна и окончателна победа веднъж завинаги”. Точно невъзможността да заробят целия свят в крайна сметка събори това отвратително робство. В крайна сметка от комунизма останаха два ефекта. Свободният свят стана значително по-свободен и останаха сантиментите по робството. Аз го наричам “Московски синдром”. Нещо подобно на “Стокхолмски синндром”.

Точно този синдром работи сега у част от възрастните хора у нас. Това го показват и социологшчиските проучвания. И тези проценти, които показват носталгията по времето на Живков, както и отношението към старите тоталитарни паметници са следствие именно на Московския синдром.

Страшното и нелепото е, че точно тези роби с гласа си и активността си лишават младите от бъдеще. Точно те, с гласовете си на изборите, гонят младите от Родината, а след това крещят, че демокрацията е лошо нещо, защото гони младите от страната ни.

И това ако не е пълен абсурд!

не е ли пресилено???

Все трябва да има някаква причина за нещата. И понеже не е Бог, значи трябва да е комунизмът.

са роби по природа. Природата им е да са овце. Овцете са "оставени" да се множат контролирано. И те се умножават контролирано. При контролирано безконтролно множене на овцебългарите, неовцебългарите неконтролирано намаляват. Което не е абсурд. В същност, всичко е абсурд на абсурдите. Овца до овца - овча държава.

дали капиталистическите страни са станали по-свободни или какво вие казвате:Свободният свят стана значително по-свободен. Така нареченият от вас Свободен свят се социализира от комунистическата зараза и стана по-малко свободен. Вижте Америка. Кога там е имало 55 000 000 души бедни? Правителството е натрупало 16 трилиона дълг и няма шанс скоро да се издължи. Вижте какво става в Гърция, Италия, Испания, Франция...Вижте Брюксел - толкова много социализъм, толкова много бюрокрация, толкова много програми, които ми напомнят програмите от времето на социализма. Убиха истинската конкуренция. От капитализма остана само олигархията. Кажете ми къде има истинска конкуренция? Правителството на Франция акумулира 53 % от общественото богатство! За какъв свободен свят говорите в случая. Получаващите са повече от даващите. Това ли е свободният свят, в който данъкоплатците са по-малко от получателите на социални помощи и животът ти зависи от бюрократите?