

Вчера следобед ми се обади по телефона дознателка от Първо РУП. Помоли ме да се видим. Попитах я каква е темата, но тя не знаела.
Поканих я в къщи да разговаряме. Тя дойде с още един полицай. Както си и очаквах, разговорът бе за писмото, което изпратих до Фандъкова и министър Овчев.
Държаха се възпитано и културно. След като отказах да подпиша обясних на дамата, че не мога нито да бъда арестуван, нито глобен, тъй като съм обявил предварително аргументите си и ако ме арестуват, трябва да ми кажат контрааргументите си. При това аргументите ми са политически и морални. Ако ме арестуват или глобят-ще трябва да имат политически и морални контрааргументи.
А те нямат такива.
Същото се случи и на 20 ноември миналата година, когато хвърлих домата върху Парламента. По същия начин ме арестуваха и глобиха. В съда, обаче, всички обвинения паднаха и се оказа, че не аз, а те са нарушили закона. За което ги съдя.
Сега случаят е аналогичен. Но ръководството на МВР и министър Овчев си имат инстинкти. Те са по-силни от разума и морала.
В понеделник, на 9-ти септември ще отида при паметника на Съветската армия и ще боядисам в розово 1 кв. м. Това е напълно достатъчно. След това ще отида до американското посолство и ще боядисам толкова и от паметника на американските пилоти, бомбардирали мирното българско население.
За да има равновесие и принципност.
Да видим колко полицаи и жандармерия ще изпратят сам-самички срещу мен.
И за да им видите простотията.
Тагове:
ЗА ОТВОРЕНАТА И ЗАТВОРЕНАТА КУЛТУРА
ПАМЕТНИК НА ФАЛШИВАТА ИСТОРИЯ ИЛИ ЧЕСТ И...
06.09.2013 14:06
Лично аз смятам боядисването на паметници за възмутително! Не е обществено опасно, но е много келешко.
07.09.2013 06:50
Един ден го сбарахме. Милиционерско лайно се качи на препълнен трамвай, ние го приближихме и в тарапаната му забихме огромно шило в гъза.
Оставнахме в трамвая, за да гледаме чутовен, грандиозен сеир. Свалиха гащите на копоя, хуя му се провеси, а гъзът му не спираше да кърви обилно...
Така постъпвахме и с партийните секретари, активистите на ОФ и пр. Мамицата им разкатавахме на комунягите. Е, мнозина от нас загинаха, но ние не искахме и не бяхме покорни овце!
Ако Босия се навие, аз веднага ще тръгна с него, за да "теглим шилото" на Станишев, Мая Манолова или Миков.
или пишеш от друго име разказа?
Шило в гъза е имало значи
Малко им е било
пак щеше да бъде комунизъм, ако съветските войски не бяха влезнали. Той отговорил, че комунизмът е бил нещо чуждо на българският народ и че той в никакъв случай е нямало да тръгне по този път. Попитали го какво щяло да бъде. Той отговорил, че сме щели да бъдем нещо подобно на Австрия. И накрая пак уточнил: "Но никога комунизъм". С две думи, още тогава са знаели, че народът не ги иска, а още повече - техните паметници.
Тези дни, под една статия за паметниците имаше сто и два коментара. Два бяха за оставане на паметниците, а сто- за махането им.
За Русия и САЩ, това са паметници на завоеванието, а за нас са - на поражението и унижението. Не е нормално да издигаш паметници на армии, които са избивали българи, че и да ги поставиш баш на пъпа на държавата си, че и на най-високо. Да, прав е Босия като подхвърля саркастично на кметицата на София, да издигнем още два паметника - единият на Османската армия, а другият на Византийската армия, та пъзелът на резила да се запълни докрай.
Но тези паметници освен морално, имат и практично значение. Те са белезите за пред света, а и за народа ни, че продължаваме да сме силно зависими отвън, че нищо не става по наша воля, че сме поробени. При това положение кой ще ни уважава и ще ни има доверие.
Когато миналата година Босия хвърли домата срещу Парламента, веднага излязнаха много критични статии на интелектуалци срещу статуквото и нацията сякаш се събуди от дълбок сън. Да подкрепим сега този достоен българин на 09.09., нека хиляди да бъдат там. Европа също ще наблюдава. Да се обединим в ГД"Освобождение", която Босия създаде и вземем съдбините в ръцете си.