МАРК ТВЕН ЗА НАШИТЕ ПОЛИТИЦИ

Понякога четеш нещо и се сещаш за нещо много подобно, бих казал пълен аналог.. Още от дете четях много и най-разнообразна литература. Но като малък най-много харесвах книгите на Марк Твен. Попикавал съм се от смях когато ги четях.
Сега не ги чета, защото те се случват пред очите ми. Но в много по-деформиран вид. Често съм славнявал отношенията на Сатанишев и Пуйко с този епизод от "Том Сойер". Днес реших да ви запозная с него. 
Просто си представете, че става дума за Пуйко и Сатанишев в следващия епизод.
Но това се отнася и за останалите ни "политици"


"...Летните вечери бяха дълги. Все още не се бе стъмнило. След малко Том спря да свирука. Пред него стоеше непознат — момче, малко по-едричко от него. Чужденците от всякаква възраст и пол бяха нещо твърде рядко и твърде биещо на очи за бедното, забутано градче Сент Питърсбърг. Пък и как беше облечено това момче… пременил се в делник като за празник! Просто да се смаеш. Шапката му бе финяшка, закопчаното догоре синьо сукнено сако — ново-новеничко и чистичко, също като панталоните му. Тръгнал ми с обувки още в петък! Дори носеше вратовръзка — панделка в ярък цвят. Такъв един изтупан градски вид имаше, че на Том му причерня пред очите. Колкото повече съзерцаваше туй ми ти чудо невиждано, толкова повече навирваше нос, за да покаже какво точно мисли за труфилата му, а собствените му дрешки му се струваха все по-опърпани. Никое от момчетата не заговори. Шавнеше ли едното, мърдаше и другото, но пристъпваха само настрани, в кръг. През цялото време стояха лице в лице и се гледаха в очите. Най-сетне Том каза:

— Ще те ступам!

— Я се пробвай да те видим!

— Като едното нищо!

— Да, ама друг път!

— Мога и още как!

— Не, не можеш!

 

— Да бе, не мога!

— Не можеш я!

— Мога!

— Не можеш!

Настъпи неловко мълчание. После Том се обади:

— Как се казваш?

— Не е твоя работа.

— Може и да не е, ама ще стане.

— Хайде де!

— Недей много да ми знаеш, че ще видиш ти!

— Да, ама знам, знам, знам. Нъц!

— Брей, че умник се извъди! Ама аз ще те напердаша като едното нищо, па дори да ми вържат едната ръка зад гърба!

— Че защо тогава не ме напердашиш? Само така приказваш!

— И ще го направя, ако се заяждаш с мен!

 — Да бе, да! Такива като тебе сме ги виждали — и цялата им рода все такава!

— Ама че си нахакан! Много си бил важен, бе! Леле, каква шапка!

— Като не ти харесва, та чудо голямо! Хайде де, бутни я на земята — ха си я съборил, ха съм те смлял на кайма!

— Лъжеш!

— От лъжец го чувам.

— Само се перчиш, пък те е шубе!

— Хайде, чупката!

— Виж какво, ако продължаваш да ми се правиш на нахакан, ще грабна един камък и ще ти строша главата!

— Да бе, да!

— Ще ти я строша!

— Какво само се заканваш тогава? Само ми разправяш приказки, пък нищо не правиш! Защото те е страх!

— Не ме е страх.

— Страх те е и още как!

— Не е вярно!

— Страх те е!

Пак мълчание, пак погледи, впити един в друг, и пристъпване в кръг. Скоро те се оказаха рамо до рамо и Том каза:

— Разкарай се оттук!

— Ти се разкарай!

— Не ща!

— И аз не ща!

И така, те застанаха един срещу друг, всеки се подпря на изнесения си настрани крак и започнаха да се бутат здравата, вперили кръвнишки погледи един в друг. Но никой не успяваше да надделее. Бутаха се така чак докато се зачервиха и от тях рукна пот. Тогава и двамата поотхлабиха натиска, ала продължаваха да са нащрек. Тогава Том каза:

— Ти си страхливец! Жалко кутре! Ще те издам на батко ми — той тебе с малкия си пръст ще те пребие! Само да му кажа и ще те смели от бой!

— Дреме ми на мен за батко ти! Моят батко е още по-голям от твоя и като нищо ще го метне през ей-оная ограда! (И двамата батковци си бяха чиста измислица.)

— Лъжеш!

— Ти казваш, че лъжа, ама то не значи че е вярно!

Том тегли с палеца на крака си една черта в праха и заяви:

— Само да си прекрачил тази черта, такъв бой ще ти хвърля, че после няма да станеш! Който пресече тая черта, лошо му се пише!

Новото момче начаса я прекрачи и се изрепчи:

— Като много се фукаш, я да те видим сега!

— Не ме юркай, че ще си го изпросиш!

— Е, нали каза, че ще ме ступаш, какво чакаш?

— Брей, брей! За два цента ще те ступам като нищо!

Новото момче извади две големи медни монети от джоба си и му ги протегна присмехулно. Том блъсна ръката му и те паднаха на земята. И само след миг двете момчета се въргаляха из праха, вкопчени един в друг като котараци, и в продължение на една минута се скубаха за косите, дърпаха си дрехите, млатиха се, дращеха се по носовете и се покриваха с прах и слава...."

;-))
Проблемът е в раждаемостта у нас (в минало време). Майките родили тези дето ни управляваха и тези дето сме недоволни...
Въпросът е дали се е родило нещо по-качествено?!?