АЛО! ЦАЦАРОВ! СМЕНИ СИ ПАМПЕРСА!

 

За пореден път съдебната система показа произхода си от т. нар. „Народен съд”.

„Създаден е с наредба-закон в разрез с действащата Търновска конституция от установената след окупацията на страната от Червената армия и Деветосептемврийския преврат от 1944 г. власт на Отечествения фронт (ОФ). Официално Народният съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 довели страната до участието и във Втората световна война. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия и ОФ, както и планиране на неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни и евентуални противници на режима, установен след окупацията и преврата.

От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които осъдени на смърт са 2730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Така спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България от преди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.

Чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на България. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд”

 

Този текст е от Уикипедия в интернет. Тъй като сегашната съдебна система е правоприемник на „Народния съд” какво може да се очаква от нея?

Ще ви приведа няколко случаи.

Някъде през средата на деветдесетте години тъпаците от парламента „създадоха” чл. 357 „А” от НК. В него информацията за досиетата се приравняваше до долния текст на чл. 357. Т. е. ако аз, който като много други българи издада информация за доносниците ми, то отново яз щях да го отнеса. Отидох при тогавашния президент Желев и му заявих, че не трябва да подписва указ за този закон. В типичния си мънкащ стил той ми измънка, че тогава депутатите щели да го прегласуват и пак щял да подпише. Отговорих му, че така той няма да поеме отговорността и негативите от този тъп текст, а това ще сторят депутатите. Въпреки това той подписа. Тъй като очаквах това се приготвих и отново поисках среща с него в деня, когато текстът влезе в сила. Пред него и юридическия му съветник Пламен Богоев съобщих данните на 4-ма агенти. Обясних им, че в едномесечен срок те длъжни да отидат в съответните институции да съобщят това, което им казах. В противен случай попадат под ударите на този текст. Те ме гледаха като мишки в трици и млъкнаха. Оттам отидох в БНР и поисках 15 минути време. Осигуриха ми го в следобедния блок и там съобщих същата информация, както и случая с президента и неговия съветник. Обясних на слушателите, че и те имат едномесечен срок да донесат за мен. Настъпи смях. От радиото отидох в 4-та районна прокуратура и предадох молба от мое име срещу самия мен. Прокурор Найденова я прочете и зъбите и затракаха. Помоли ме да я изчакам и напусна кабинета си с неестествена бързина въпреки че тежеше над 100 кг. Така или иначе, този текст повече не беше употребяван, а по-късно го премахнаха.

Чл. 357. (1) (Зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който разгласи информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба или работа, както и този, който разгласи такава информация, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) С наказанието по ал. 1 и 2 се наказва и този, който разгласи чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна.

 

През 2001 г. Издавах списанието „Компромат”. В брой 1, 3, и 4 имаше статии за лудостта и престъпленията на тогавашния гл. прокурор Никола Филчев. Инстинктът „Народен съд” веднага се задейства. От СРП ми спретнаха 5 /пет/ преписки срещу мен за какво ли не. За злоупотреби, за неплащане на алименти, за какво ли не. Последното беше най-смехотворно. Че съм направил списък на хората, които трябва да застрелям. Основен свидетел по това дело беше небезизвестният нещастник Яне Янев /агента на ДС „Хлапето”/. Той твърдеше пред следователя Паскалев, че аз съм направил списък, в който на първо място за отстрел бил Филчев, а на второ-Яне Янев. Дори, според него, съм започнал да изливам сребърни куршуми, за да знаят и другите, че не си поплювам.

Естествено, в рамките на половин година ги съборих и петте дела. Но все пак си загубих времето. Филчев не посмя да води частно дело срещу мен, защото знаеше, че ще го загуби. А и нямаше кураж да влезе в съда като страна срещу мен. Защото знаеше, че имам точни свидетели и чрез съда ще получа лекарското заключение за параноидалната му шизофрения и съдова деменция.

През 2005 г. му изтече мандата и в длъжност стъпи друг зависим човек-Борис Велчев. Поисках среща с него, за да му покажа документите по ДОР „Комбинатор” от 2001 г., в което беше намесено и моето име като, забележете!, наркопласьор. Което даваше възможност на МВР да бъда подслушван и проследяван в продължение на дълъг срок-на практика го правиха 2 години. Велчев се покри и ми изпрати заместника си Камен Ситнилски. Тъй като бях проверил и Ситнилски не му показах документите, а направо ги публикувах. Те бяха с гриф „строго секретно”. В същото време ги изпратих и в Брюксел и Страсбург. Настана паника, но инстинктът на „Народния съд” отново проработи. Получих призовка от софийското следствие. Отидох с идеята да разкажа  как прокуратурата се използва за лични цели. Следователят, обаче, ме попита откъде съм взел документите. Т. е. търсеше ми сметка за документи с гриф. Наругах го, теглих му една майна и си тръгнах. Той ме погледна като ебан гургул и преглътна. Повече не ме потърси, но разпертушиниха и прокуратурата и ДАНС откъде съм получил документите.

Днес бях в читалнята на Комисията по досиетата. Преди да ми донесат бумагите ме накараха да подпиша декларация, че няма да издавам имената на тези, които са ме донасяли. Такъв бил законът. Потресох се! Подписах с особено мнение, за да мога да прочета документите. Между другото това е отговор на трето мое писмо, в което най-после ми дават някакви документчета / в случая само ГДОР „Синдикат” и то само постановление за даване на съд/. Досега винаги ми отговаряха, че всичките 73 папки са унищожени.

Това, което стана с репортера Борис Митов никак не ме учудва. Верните продължители на „Народния съд”  имат нагласа, която е инстиктивна и показателна. Също както това прави МВР. Написах им една седмица предварително, че като хвърля домата ще ме арестуват и ще се оакат, но те въпреки всичко направиха и едното и другото. Не може да се иска от атомната бомба да строи градове. Тя може само да разрушава.

Затова нека колегите журналисти не се учудват, че репортерът Митов е привикван и притискан. „Народният” съд просто още си работи.

Радвам се, че момчето не се е поддало на натиска. Но съм убеден, че нито прокурорът Янчев, нито милиционер-прокурорът Кокинов, нито тлъстият послушко Цацаров ще се извинят и ще бъдат наказани. Да не говоря за морал и оставки. Ако в тиквите им влезе един атом морал те ще умрат скоротечно от морална треска.

Което би било едно добро начало

съдебната ни власт, и МВР са ИЗВЪН ЗАКОНА. На времето от тази свинщина се изплаши дори бай Тошо. Нему принадлежат думите: "Ще трябва да създам едно ново МВР, което да пази глажданите от МВР." А и от прокуратурата, бих допълнил аз.

Чудно ли е тогава, че от Брюксел ореваха орталъка за нашето правораздаване. Правораздаване ли рекох. Столичните зевзеци отдавна употребяват един много забавен израз: "българско КРИВОсъдие".

Да направим и една историческа разходка... Когато кроткият граф Толстой срещнел юрист или минел покрай съдилище, извръщал погнусен глава и плюел на земята.

А не може ли да пратиш адвокат да подпише вместо теб и да ксерокопира документите. Тези имена трябва да излязат, да не би да са работили само покрай теб. Кой знае още колко свясни хора са им докарвали лукса.