/Доматът е хвърлен/
Когато Гай Юлий Цезар отива да превземе Рим и да стане император стига до реката Рубикон. Тя е границата на Рим с Галия и не може да бъде преминета от въоръжени войници. Тогава Цезар произнася думите Alea iacta est! Това е превод на една реплика от пиеса на древногръцкия драматург Менандър. Въпреки, че е бил само с един легион, той превзема Рим и по-късно побеждава в гражданската война първия консул на Рим Помпей.
Днес в 11 часа минах покрай президентството. Имаше ограда и полиция. Влязох през загражденията през оставената за граждани пролука и застанах пред фасадата, където е почетния караул. Бях ограден от полицаи. Носех в една торбичка домат. Другият беше в джоба ми. Изчаках да се смени караула. Когато се опитаха да ми поискат торбичката с домата аз извадих другия домат и го хвърлих по фасадата, като по този начин протестирах срещу тази мижитурка и безродник, който кой знае защо ни е президент. Полицаите се държаха възпитано.
След това с втория домат тръгнах към МВР. Там вече ме чакаха полицаи. Опитаха се да ме спрат, но аз метнах домата с торбичката и ударих фасадата. Един сержант се опита да ме спре и върне, но аз поисках да се представи най-напред. Той отказа, гледайки ме с дива ярост. И друг път ми се е случвало, така че просто обърнах внимание на комисаря, с когото разговарях да го научи на уставно носене на службата и на ум и разум. След това се оттеглих към спирката на тролея.
Вече съм писал, че ще протестирам против президента срещу неговата безотговорност, зависимост и безродност. За министъра на МВР-също, така че няма да ви обяснявам защо.
Хора нямаше, нямаше и медии.
Но аз не го правя за медиите, а за да изразя личното си отношение към съсипаната и разрушена наша Родина. Връщайки се с тролея минах покрай рушащия се паметник на Старчев „1 300 години България” наричан още „Шестоъгълен петохуйник” и трябва да ви кажа, че това не е монумент, а наистина прилича на надгробен паметник.
Ужасно е!
Allons enfants de la Patrie!
Поразболях се.Но се радвам,че всичко е минало без проблеми.
Надявам се,че за следващата доматена акция ще се съберем повече хора.
Здраве на вас и семейството ви и на всички граждани на България!
Като гледаме по-лесното и си затваряме очите пред факта,че и временното првителство е за сваляне точно натам сме се запътили. Не може да се лекува болест, чийто причинители се пренебрегват и да се отдава внимание само на симптоматиката – не може да се хвърлят усилия само в потискане на неприятните алармиращи сигнали.
Ти си един от тези неподкрепени алармиращи агенти и явно целта ни е да спреш да алармираш, защото нарушаваш конфорта на бавното ни разлагане. Причинителите отгоре предпочитат да не долавят мириса на гнило, камо ли да понасят каквито и да било болезнени и оздравителни интервенции – те са запазени само за простолюдието то си ги е заслужило по рождение. А самото простолюдие явно сме изтощени от репресии или и нас ни мързи и затова, вместо да положим усилие и да се оправим, ще полагаме усилия да понасяме влошаването, докато дочакаме най-лошото да стане факт.
Този ден обаче то не се появи. И въпреки това наистина е съществувало. Защото го видях друг ден, когато шофирах сам. Клечеше в канавката на пътя, готово да впие зъби в дясната ми предна гума. Но атаката му беше жалка. Задницата му почти не можеше да се повдигне от земята. С усилията на предните крака то би могло да влачи цял моряшки сандък."
Цитатът е от "Затворникът" на Кърт Вонегът. Неподкрепилите те сме ампутираните крайници, които не можеш да използваш и затова борбата ти е едновременно дръзка и жалка. Колкото до нас - влачените - и с ампутация и без ампутация, все тая - участа ни е заслужена. А какво остава за дебилните чегета, които разботят срещу самите себе си всяка минута...
Честити Нови Домати!
