Прочетен: 3018 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 31.10.2012 14:54
Тези дни се вдигна голяма гюрултия за националните символи-портрети, шамари, текстове рап, цигани . Разни мазни адвокати и свирепи националисти са окупирали медиите и бълват ли бълват глупост връз глупост.
Странно ми е, че има кой да им се върже на простотиите. Защото символите са в същото състояние, какъвто е хала на държавата. Но никой не иска съд за тези, които доведоха обществото и страната в това смрадливо блато, но символите трябва да се пазят и да се съдят осквернителите.
Осквернението на българите от политическата шайка е страшно. Държавните активи бяха разграбени, спестяванията на българите-също. Земята бе умело и нагло преразпределена, законите защитават монополистите и мафията. Но това за мазните адвокати и националистите от читалище „Ганковото кафене” не отварят дума. Защото или са в играта, или чакат да влязат всеки момент. Например, появи се мазният вампир Марин Марковски и започна да ме убеждава, че законът е в основата на държавността. Както обичат да казват такива ботури като него: „Лош, но закон!”. Аз съм далеч от тяхната словесна юридическа еквилибристика. Аз искам законите да са добри и да се изпълняват от всички еднакво. А корполентният логореец не иска това. Той използва закона само като кол за гигантски слалом. Та той е последният тарикат, който ще ме учи на закон. На два пъти повтори, че държава има там, където има закон. С което иска да ми каже, че България е държава, защото има закони. Само дето няма как да му повярвам. Защото у нас закон има, но няма справедливост. А държава се прави именно със справедливост. В мазната му горна част от фигурата закон и справедливост може и да са едно, но при мен нещата определено са разделени. Разделени от дейността на този хайванин и на негоподобните.Сигурен съм, че ако застане пред огледалото и проведе спор със себе си ще завърши нула на нула. Защото една нула колкото и да е тлъста и логорейна, си остава все пак само нула.
Гражданинът Паниковски казваше: „Жалкая, ничтожная личность!”
Вече знаем за кого се отнася тази фраза.
На другата страна са националистите. Те морално громят осквернителите на символите. Пенявят се колко опасно и страшно е да се позволява на цигани и шамари да се подиграват с националните светини или не искат да изберат генерал Делов за почетен гражданин на Кърджали, но не се сещат да погледнат истината за България. По времето на комунизма избягалите зад граница българи ги наричаха предатели и невъзвращенци. Съдеха ги за опит за бягство зад граница когато ги хванеха, а ако не ги хванеха ги съдеха задочно. Сега имаме вече 1 400 000 „предатели” и невъзвращенци”. Според назначените националисти символите са по-важни от хората. Заради символите искат присъди, а за изгонването на 1 400 000 българи не си отварят устата изобщо. Със гюрултията, която вдигат до облаците те не помагат на хората, а обслужват само себе си. Изобщо всички дървеняци, които вдигат пушилка ежедневно по медиите всъщност обслужват единствено себе си и интересите на глутницата. Погледнете премиера-смехурко. Бие се в гърдите с магистралите. За комисионите нито гък! Като си помисля малко, излиза, че най-големите „строители” на магистрали са Бенито Мусолини, Адолф Шикългрубер-Хитлер и Пуйко Пазибоже Борисов. Ако ги изрисуваме тримата заедно ще си паснат като сглобка.
Искам правилно да бъда разбран. Аз също държа на символите, но за мен по-важно е да имаме подредена държава, справедливост и шансове за реализация. Защото сега ги няма. Имаме си същата политическа шайка както и преди 23 години. А щом няма справедливост, равен старт и свобода за какво са ми символите? Те се превръщат в символи на мафията, имиграцията и мизерията.
Ако погледнем състоянието на страната ни ще се уплашим. България е последна по стандарт на живота в ЕС. Последна е по свобода на словото, последна по съдебна справедливост. В такъв случай символите и означават точно това.
Ако искаме да си възстановим уважението към символите, трябва да направим България уважавана държава с висок стандарт, гарантирани нрава и свободи и прозрачна и ефективна съдебна система, раздаваща справедливост.
Това е простата истина.
Останалото е от Лукаваго и от Луканова.
Прилагам към този постинг едно старо мое стихотворение, писано преди повече от 23 години на път от Бобовдол към родната ми Стара Загора. Дано разберете това, което съм искал да кажа.
ГЛАДНА СТАЧКА
Тя идва предпоследна.
След нея е смъртта.
Със ацетонов дъх
и дъх
на нещо гнило.
Превръща във енергия
стремежа
на плътта,
за да получи вяра
във онази
страшна сила,
която в миг разкъсва
физичните закони,
телепортира воля
със скоростта на мисъл,
преодолява орбити
и догми,
и канони,
и стига до човека
на живот орисан.
Ний всички
сме във гладна стачка.
Нима наистина
не знаете защо
и как?
Огъват се краката ни
при по-голяма крачка.
Боли
измъченият от глада гръбнак.
Гладът за свобода-
всеобща гладна стачка.
Гладът за красота-
безсрочна гладна стачка.
Гладът за истина-
щафетна гладна стачка.
Гладът за светлина-
безкрайна гладна стачка.
Хе, вие, гладните!
Все още ли
очаквате отгоре,
от тази
окопана шайка
на баира
хамбарите със светлина
да ви отвори и
къшей свобода
да ви сервира?
Днес
истината само
е кръвната ни захар!
Подкрепящата длан-
хемоглобин!
Изчакването-
това са повече урати!
Лъжата и страхът-
билирубин!
Не идва предпоследна
тя.
Това
е мое мнение.
След
общо взето скучния
антракт,
Смъртта е
предпоследното явление.
Безсмъртието
е последен
акт.
27-28.04.1989 г.
Ст. Димитров/Дупница/-Ст. Загора
O�e `^v�wont-variant: normal; letter-spacing: normal; line-height: normal; orphans: 2; text-align: start; text-indent: 0px; text-transform: none; white-space: normal; widows: 2; word-spacing: 0px; -webkit-text-size-adjust: auto; -webkit-text-stroke-width: 0px; background-color: rgb(255, 255, 255); ">Лъжата и страхът- билирубин! Не идва предпоследна тя. Това е мое мнение. След общо взето скучния антракт, Смъртта е предпоследното явление. Безсмъртието е последен акт. 27-28.04.1989 г. Ст. Димитров/Дупница/-Ст. ЗагораТагове:
29.10.2012 17:58
