ЗАЩО? ЗАЩО? ЗАЩО?
Този въпрос иска отговор. Ако ние не го задаваме, не можем да чакаме отговор. А и отговорите са много.
Но само един от тях е верен.
И ние трябва освен да се научим да задаваме въпроса и да се научим да разберем кой е верният отговор. А това никак не е лесно и не става бързо.
Първият ми въпрос е:
Защо нашите спортисти, стават или полицаи, или престъпници?
С течение на времето някак без да искаме разбираме, че полицаите активно са свързани с престъпниците, а престъпниците често имат карти на някои служби, или получават информация от МВР.
Защо става така?
Тук отговорът не е еднозначен, но все пак в основата е моралът. Или по-скоро неговата липса в една или друга степен.
И полицаите и престъпниците имат подобен начин на мислене и мироглед. Това е силата. Силовото мислене няма пряк контакт с мисълта, интелекта и съзнанието. Силовото мислене се управлява от емоциите. От нагона. Нашите спортисти нямат философия като източните бойни изкуства. При нас силата се цени повече, защото води бързо до победи, слава и пари. И никой не си дава сметка, че имената на елинските философи, стратези, поети, драматурзи и математици се знаят и днес, а победителите на олимпиадите-не. Защото силата няма с какво да се запомни.
Ще дам един пример:
През август 490 г. п. н. е. цар Леонид с 300 спартански воини в продължение на 4 дни защитава прохода Термопили срещу десетки пъти по-многобройната войска на персите благодарение на правилно избраната стратегия и тактика. Ако бяха изчакали в равнината за битката, щяха да бъдат пометени за няколко часа. След изключителното мъжество и военни умения елините получават възможност за евакуация на Атина и се въодушевяват. Затова в битката при о. Саламин няколко дни по-късно те разбиват тотално войските на Ксеркс и прекратяват завинаги претенциите на Персия за световно господство.
Този пример показва, че силата е многократно по-ефикасна и победна когато се ръководи от интелекта. А нашите спортисти /разбирай бъдещи полицаи и престъпници/ твърде рядко се ограмотяват достатъчно, за да подчинят силата си на морала и интелекта.
Явно при подготовката на нашите спортисти в спортните училища, НСА и след това, психологическата подготовка се свежда до „победа на всяка цена”. А там, където се прави нещо „на всяка цена” моралът като правило отсъства. В същото време образователните им програми са твърде семпли, което ги лишава от възможност да се самооценяват и самообразоват. Това води до трайни личностни деформации, в резултат на което те стават нравствени инвалиди. Такъв човек, поставен в нормални условия на живот продължава да иска да побеждава и в бизнеса, и в личните си отношения, и в социалните си контакти. Това води до агресия, създаване на силови групи и незачитане на действащите закони.
Същите правила важат и за поделението на т. нар. „барети”. При тях нещата дори са още по-страшни, защото при тяхното обучение съзнателно им се втълпява, че на тях всичко им е позволено и законът не се отнася за тях. Защо, тогава, се учудваме, че след напускане на служба, дори още по-време на службата те стават тартори на престъпни групи и се занимават предимно с престъпления.
Това е проблемът и на ГЕРБ. В редиците им има много полицаи, спортисти и адепти на силовото мислене. Затова и там решенията се взимат по пирамидален ред. Те приемат заповедите отгоре като нормален начин за взимане на решения. За тях думата „демокрация” има едно твърде деформирано значение и на практика няма никаква стойност. На всичко отгоре върхушката на ГЕРБ трудно би се справила и два дни без интелектуална помощ. Това ги прави зависими от консултанти, съветници, експерти, ПР-и, а това, разбира се, е Кукловодът. Забележете, че винаги, когато Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Симеон Дянков или някой друг каже нещо пред медиите без да е съгласувано с Кукловода, следва отказ от думите и изговаряне на „правилните” думи.
Това обяснява преходността на този тип организации. Лидерските партии са обречени, защото не могат да разберат силата на колективните решения и рисковете на едноличните решения.
Достатъчно е да си спомним нашето недалечно минало, където се взимаха еднолични решения и въпреки, че притежаваха всичките силови институции, финансови средства и възможността да не се съобразяват с общественото мнение се провалиха тотално и повсеместно.
Когато разбере това, българинът ще може да взима разумни решения.
Именно решения, а не емоционални хрумки.
Тагове:
