ЗА  ТАМПЛИЕРИТЕ, МАФИЯТА, КОМУНИЗМА И…РУМЕН РАЛЧЕВ

 Одиозното лице Румен Ралчев се появи по ТВ и започна да ме учи на ум, разум, християнски морал и история, сякаш през живота ми не са минали хиляди по-дребни и по-едри демагози, ченгета и партийни функционери. Всички те ме учеха какво, кога и къде да го правя, като че ли аз нямам глава на раменете си и не сам навършил пълнолетие. С особена гордост той изтъкна, че е бил ченге в УБО и НСС, че е пазил главата  на БКП Тодор Живков още като съвсем млад офицер. С особена гордост заяви членството и ръководната си роля в т. нар. „Орден на тамплиерите”. Естествено, той е члечленувал и в БКП. От трите сродни организации-Тамплиери, Мафия и БКП не е бил член единствено на Сицилианската мафия, но е възможно този пропуск вече да е поправен.

Като начало ще ви запозная накратко с историята на възникването на трите сродни, бих ги ннарекъл братски организации.

НекНека започнем с най-старата от тях.

Тамплиери ("рицарите на храма или Бедните рицари на Исус Христос") е названието на един от християнските военни ордени, възникнали вследствие на Първия кръстоносен поход. Рицарите се обединили в орден под името "Бедните рицари наИисус от Соломоновия храм (по други източници "Бедните братя от Ерусалимския храм"). Въпреки това орденът е познат повече под другото си име - рицари тамплиери или храмовници, произхождащо от първоначалната им резиденция в Храма. С течение на времето Орденът на тамплиерите се превръща не само в мощна икономическа, но и в политическа структура, оказваща значително влияние над коронованите глави в средновековна Европа. При встъпването си в Ордена, рицарите приемали монашески обет за послушание, безбрачие и бедност. Тамплиерите били добре организирани и бързо се превърнали във водеща сила в международната политика в периода на Кръстоносните походи. Скоро били осигурени с няколко извънредни папски були, които им позволявали, наред с другите неща да събират данъци и десятък от земите под техен пряк контрол, което допълнително облекчило тяхното превръщане във важна институция. От 1139 г. орденът бил директно подчинен на папата. Постепенно към края на 12 век. тамплиерите разширили задачите на ордена с банкерство. Била въведена система за изпращане на пари и ценности към Йерусалим, както и система за даване на заеми. Приписват им се способности за добра счетоводна организация и създаване на чеково разплащане, напомнящо днешните банкноти.

Местните отделения на тамплиерите в различните страни били разбити на провинции (оглавявани от велики командори) и на окръзи (оглавявани от прецептори или приори). Тамплиерите получили правото да строят свои църкви и да имат свои гробища. Рицарите не можели да бъдат отлъчвани от Църквата, а самите те получили правото да свалят наложено от Църквата отлъчване. Цялото им движимо и недвижимо имущество било освободено от църковни данъци. Нито един друг рицарско-духовен орден нямал такива привилегии. Тамплиерите не признавали никаква власт над себе си. Орденът имал своя полиция и трибунал. Когато през 12 в. рицарите тамплиери полагат основите на новата монашеска структура, те за кратко време поемат контрола над земите на Латинската империя. Рицарите се занимават с всичко, което носи някаква печалба - охраняват поклонници, дават заеми, преговарят с мюсюлманите, дори се твърди, че именно те са измислили т.нар. чековоразплащане.

 Постепенно рицарите тамплиери ориентират дейността си към Европа. Те създават мощна организация в Югозападна Франция със седалище замъка Монсегюр в областта Лангедок. Интересен е въпросът откъде са идвали финансовите средства, които превръщат Ордена на тамплиерите в "държава в държавата". Както и останалите аспекти от историята на ордена, този също е обгърнат от редица легенди и митове. Една от версиите, според тримата британски автори, написали „Орденът на тамплиерите. Светата кръв и Свещения Граал“ е, че Орденът е притежавал разобличителни документи, засягащи ранното християнство, което принудилоВатикана да им превежда периодично значителни суми за запазване на необходимото мълчание. Изследователите допускат, че при разкопките, предприети от тамплиерите в т.нар. "Конюшни на Соломон", са открити някакви древни документи или свидетелства, помогнали на рицарите да достигнат своята икономическа и политическа мощ в Близкия Изток и Европа. Тамплиерите притежавали земи, къщи, замъци, голямо движимо и недвижимо имущество, както и злато. През 1192 г. те купили от английския крал Ричард I остров Кипър за 100 000 византиона - сума, немислима за времето си. Орденът създал и флот и се сдобил с монопол върху плаванията по Средиземно море между Европа и Близкия изток. Тамплиерите имали и своя банка. Били построени много големи катедрали, както и по-малки църкви. В края на 13 в. доходите на Ордена във Франция надвишавали няколко пъти доходите на кралската хазна. До началото на четиринадесети век орденът наброявал 15 500 рицари и значителен брой щитоносци и цивилни братя. Тяхно притежание били повече от 150 000 златни флорина и над 10 000 имения, плюс няколко крепости и храмове във всеки по-главен европейски град (вкл. в Лондон на мястото, днес заето от Крайбрежния храм). Според някои източници Тевтонският орден бил основан от Тамплиерите и още по-сигурно е, че бил под тяхно покровителство и закрила. След разпадането на ордена на Тамплиерите много от членовете му се присъединяват към вече могъщия и властен орден на монасите тевтонци

Non nobis, Domine, non nobis, sed Nomini Tuo da gloriam!

През 1118 г. - деветнадесет години, след като първият кръстоносен поход приключил с поражението на мюсюлманите, с превземането на Антиохия и Йерусалим и с встъпването в длъжност на Готфрид Булонски като крал на свещения град - група от девет френски gentilshommes (благородници), водена от Юг дьо Пайен и Жофроа дьо Сент-Омер, образувала орден, който да закриля поклонниците, пътуващи за Божи Гроб. Балдуин II, който в този момент наследил йерусалимския трон, им подарил една къща близо до мястото, където се намирал някога Храмът на Соломон - оттук произлиза името на рицарите тамплиери, под което те станали известни. През 1128 г. съборът в Троа и папата одобрили съществуването на Ордена, а Свети Бернар съставил устав, който обвързвал рицарите тамплиери с обетите за бедност, целомъдрие и подчинение.
Но макар тамплиерите да се отличили с много доблестни дела, правилото да се издържат само от подаяния довело до получаването на толкова големи дарения, че изоставяйки своя обет за бедност, те се пръснали из Европа и 
до края на ХII век станали богата и могъща организация
Девизът, който Орденът бил изписал на знамето си: "Non nobis, Domine, sed nomini tuo da gloriam" ("Не на нас, Господи, а на твоето име дай слава"), също бил забравен, защото с намаляването на вярата им, те се отдали на горделивост и самохвалство. Така, както се е изразил един масонски автор от осемнадесети век:
"Войната, която за болшинството добросъвестни воини се оказала източник на умора, загуби и нещастия, станала за тях (тамплиерите) само благоприятна възможност за трупане на плячка и възвеличаване, и ако те се отличили с няколко впечатляващи дела, скоро техният мотив престанал да буди съмнение, когато ги видели да се обогатяват дори с плячката от съюзниците, да увеличават активите си с размера на новите владения, които придобивали, да се държат безочливо, като съперничат по разкош и великолепие с коронованите владетели, да отказват да дават помощта си срещу враговете на вярата, както свидетелства историята със Саладин,  и накрая самите те да се съюзяват с този страшен и кръвожаден владетел, който се казвал "Старецът от планината", водачът на асасините".
Обаче може да се спори дали последното обвинение е основателно. Във всеки случай известно време тамплиерите воювали с асасините. Когато през 1152 г. асасините убили Раймонд, графа на Триполи, тамплиерите навлезли на тяхна територия и ги принудили да подпишат договор, с който те трябвало да плащат ежегодно данък от 12 000 златни монети, за да изкупят престъплението си. Няколко години по-късно Старецът от планината пратил вестител при Амори, краля на Йерусалим, за да му съобщи тайно, че ако тамплиерите се откажат от изплащането на този данък, той и неговите последователи ще приемат християнската вяра. Амори приел, предложил същевременно да даде компенсация на тамплиерите, но 
няколко рицари убили пратеника, 
преди той да се върне при господаря си. Когато поискали от него обезщетение, Великият магистър стоварил вината върху един зъл едноок рицар на име Готие де Менил.
От това става очевидно, че отношенията между тамплиреите и асасините първоначално съвсем не били приятелски; въпреки това, вероятно по-късно между тях се появило разбирателство. И във връзка с това обвинение, и по въпроса за предателството към християнските армии можем да цитираме безпристрастното мнение на доктор Бусел:
"Когато през 1149 г. император Конрад III се провалил пред Дамаск, хората смятали, че тамплиерите имат тайно споразумение с гарнизона на този град;... през 1154 г. за тях твърдят, че са продали за 60 000 златни монети един египетски принц, който желаел да стане християнин; той бил заловен в дома му и изтезаван до смърт от своето фанатично семейство. През 1166 г. Амори, кралят на Йерусалим, обесил дванадесет членове на Ордена за това, че предали една крепост на Нуредин."
След това доктор Бусел казва, че не може да се спори по въпроса дали те са имали "продължителни и важни връзки" с асасините и "следователно били подозирани (съвсем основателно), че са възприели техните правила и следват техните принципи."
До края на ХПI век тамплиерите почнали да будят подозрение не само у духовенството, но и у широката общественост. "Сред простолюдието", признава един от техните най-късни апологети, "се носели неясни слухове. Те говорели за алчността и безскрупулността на рицарите, за техния стремеж към възвеличаване и за ненаситността им. Тяхната надменност и нахалство били пословични. Приписвали им склонност към пиянство; вече била всеизвестна пословицата "да пиеш като тамплиер." Старата германска дума Tempelhaus означавала къща, която се ползва с лоша слава."
Същите слухове стигнали до Климент V още преди да се възкачи на папския трон през 1305 г. и същата година той призовал Великия магистър на Ордена Жак дьо Моле да се върне във Франция от остров Кипър, където последният събирал войски с пресни сили, за да отмъсти за неотдавнашните несполуки на християнските армии.
Дьо Моле пристигнал във Франция с шестдесет други рицари тамплиери и със 150 000 златни флорина, както и с голямо количество сребро, което Орденът бил събирал на изток.
Сега папата решил да проучи обвиненията в "отстъпничество от бога, 
в отвратително идолопоклонство, ужасна порочност и много ереси", които му били "съобщени тайно". 
Кралят на Франция Филип Хубави, който до този момент бил приятел на тамплиерите, се разтревожил и замолил настойчиво папата да ги преследва съдебно; но преди папата да получи възможност да научи още нещо по въпроса, кралят решил да се саморазправи с Ордена и арестувал всички тамплиери във Франция на 13 октомври 1307 г. След това срещу тях били повдигнати следните обвинения от Инквизитора на  Франция, пред когото те били разпитани:
1. Церемонията при приемането в техния Орден била съпровождана от обиди към Кръста, отричане от Христос и крайно неприлични действия.
2. Обожаване на идол, за който се твърдяло, че е изображение на истинския Бог.
3. Изпускане на думите за освещаване по време на литургия.
4. Ръководители миряни си присвоили правото да дават опрощение на греховете.
5. Одобряване на противоестествен порок.
Голям брой рицари, включително и Жак дьо Моле, си признали, че са извършвали всички тези безчестия с почти едни и същи думи; те казали, че при приемането им в Ордена им бил показван кръстът, на който се намирала фигурата на Христос, и ги питали дали вярват в Него; когато отговаряли "да", в някои случаи им казвали, че това е погрешно (dixit sibi quod male credebat), защото Той не бил Бог, а лъжлив пророк (quia falsus propheta erat, nec erat Deus). Някои твърдели, че след това им показвали някакъв идол или брадата глава, която им казали да почитат, а един добавил, че тя била "толкова страшна наглед, че му се сторило, сякаш това е лицето на някакъв дявол, назоваван на френски un maufe и че всеки път, когато го виждал, бил толкова обземан от страх, че едва го гледал, без да се плаши и трепери." Всички, които си признали, обявили, че им било наредено да плюят върху разпятието, а много от тях твърдели, че са получили заповед да извършват неприлични действия и да се отдават на противоестествен порок. Някои казали, че след техния отказ да изпълнят тези заповеди, били заплашени със затвор, дори доживотен затвор; неколцина казали, че наистина били хвърлени в тъмница; един заявил, че е бил малтретиран, хванат за гърлото и заплашен със смърт.
Тъй като много от тези признания били направени след изтезания, от по-голямо значение е да разгледаме доказателствата, набавени при процеса срещу рицарите, които се намирали в ръцете на папата, процес, на който този метод не бил използван.
Климент V се възмущавал много от намесата на краля в делата на орден, който се намирал изцяло под папска юрисдикция. По времето, когато тамплиерите били арестувани, в писмо, изпълнено със силни протести, папата поискал кралят да ги пусне на свобода и дори след процеса срещу тях нито признанията на рицарите, нито гневните възражения на краля могли да го убедят да повярва във вината им. Но тъй като скандалът около тамплиерите се разраствал, той се съгласил да даде частна аудиенция на "някакъв рицар от Ордена, който бил от много знатен произход и се радвал на голямо уважение в гореказания орден". Същият свидетелствал за мерзостите, които ставали при приемането на Братята, за плюенето върху кръста и за други неща, които нито са разрешени от закона, нито са благопристойни, между нас казано.

Няколко десетилетия след основаването на Ордена на тамплиерите белите плащове с червени кръстове на неговите членове започват да всяват ужас на Изток и завист на Запад. След като през 1128 г. орденът официално е признат на събора в Труа, тамплиерите не се отправят веднага у дома - в Йерусалим. Първо се пръсват из цяла Европа да създават разклонения на ордена и главно да събират дарения за Светите земи. Даровете били от медни петачета до огромни имения. Първенец по щедрост станал Алфонсо Арагонски, който поделил кралството си поравно между трите ордена - на тамплиерите, на хоспиталиерите и на рицарите на Божия гроб. Католическите духовници давали църкви и земи, а богатите търговци - къщи, добитък, пари. В замяна дарителите получавали радостта от извършеното богоугодно дело и перспективата да бъдат погребани в гробището на ордена. Богатствата били добре дошли за тамплиерите, защото поддържането в бойна готовност на войските и крепостите в Палестина струвало скъпо. За да обезпечат дейността си на Изток, рицарите на ордена основават в Европа международна финансова корпорация, основана на командорствата като основна икономическа единица. Първоначално командорствата били типични селски стопанства, управлявани от неколцина братя или давани под аренда. Постепенно, след като кръстоносците се установяват на Изток, хиляди и хиляди хора взели да предприемат дълги пътешествия из Светите земи. Основните маршрути били до Йерусалим от Западна Европа през Марсилия, Пиза, Генуа и до Сантяго де Компостела, където се предполагало, че е погребан апостол Яков - през Лангедок, Биская и Астурия. Маршрутите съвпадали с основните търговски комуникации на епохата и командорствата се разположили именно там. Създавайки такава мрежа, тамплиерите започнали да помагат на поклонниците не само по отношение на личната им безопасност, но и като пазели имуществото и финансирали пътешествията им. Скоро заемите срещу предаването на земи на "тръста" станал популярен начин за вземане, както бихме казали днес, на кредит срещу ипотека. Така орденът се превръща в един от най-заможните собственици в Европа. По замисъл той трябвало да обединява благонравни рицари, които не ламтят за богатства. Но онзи, който бил написал устава, явно е отчитал човешкия фактор, защото текстовете, които регламентирали отношенията на братята с парите, били повече от сурови. На всички - от редовия рицар до магистъра, се забранявало без специално решение да използва каквито и да било общи пари. Съществували и особени условия, които препятствали финансовата дейност на тази първа "световна банка". Забранено било лихварството, тъй като църквата го осъждала. Но тамплиерите намерили изход. Просто криели чистата печалба от операциите и формално не получавали лихвен процент.
Загубата от кръстоносците на Йерусалим през 1187 г. заставила Великия магистър да се замисли за алтернативни източници на доходи и командорствата започват пълноценна банкова дейност. Те финансират чужди операции и осъществяват това, което на днешен език се нарича банкови преводи - онзи, който внесе определена сума в дадена държава, може да си я получи в която и да е друга в местната валута. Практически благодарение на мрежата от командорства тамплиерите основали транснационална финансова система, която обслужвала основния търговски поток и кредитирала немалко европейски кралства.

Както се вижда, използвал съм няколко класически текста за „Ордена на тамплиерите, за да се види добре какви са те, откъде са започнали и как във времето се е изяснила истинската идея за създаване на ордена. В рамките на около 150 години те от бедни и добри християни се превръщат във властелини на Стария свят. Стават световни банкери, манипулатори на режимите в Европа и близкия изток.

А това го ням в устава им. Може би ако обединя американската, италианската, китайската, руската и японската мафии ще се получи нещо като сянката на „Ордена на тамплиерите”. Забележете и как се избира ръководство на ордена. Избрани могат да бъдат само няколко човека от благороден произход, които решават всичко. Това на съвременен език се нарича „тоталитаризъм”. И лицето Румен Ралчев се гордее с това, а неграмотните и полуграмотни фенове на попфолка и мутрите го гледат като Арнолд Шварценегер и им текат лигите. Според думите на самия Ралчев те се занимавали с благотворителност. От историческите справки, обаче се вижда с какво се занимават и как всички до е дин са клетвопрестъпници и рекетьори от световен мащаб.

Но, това не е всичко. Нека погледнем една кратка справка за Сицилианската мафия.

През XIII в. Сицилия постоянно я ограбвали не само алжирските пирати, но и отряди френски наемници, служещи на северноиталиански херцози и князе. Организираната въоръжена борба на островитяните против французите започнала през 1282 г. под лозунга „Morete alla Francia, Italia anela“ („Умри, Франция – дишай, Италия“); и от първите букви на призива сицилианците съставят бойния си: „Mafia!“. Скоро отбранителните отряди се превръщат в подразделения от професионални бойци, които започнали да събират данък от селяните за защита от външни врагове.

През XIX в. мафията, станала единна система, дори се опитала да отдели острова от Италия и предложила съюз на Джузепе Гарибалди, но войската на княжество Пиемонт и нанася поражение. В края на XIX в. хиляди сицилианци, спасявайки се от нищета и кланови войни, се прехвърлят в Америка. В големите градове на САЩ възникнала Cosa Nostra („Нашето дело“) – мрежа от сицилиански семейства, контролираща казината, контрабандата, проституцията, незаконния оборот на спирта, тютюна и оръжието, а също така занимаваща се с рекет. Всички„консортерии“ от Сицилия съставляват „почтено съобщество“, възглавявано от Capo di tutti Capi, глава на всички глави. Важни фигури в структурата на мафията също така се явяват picciotti di ficatu (наемни убийци), stopalieri (телохранители), gabellotti(съдии) и consiglieri (съветници).

Първоначално мафията също се състои от бедни селяни, които се обединили под името „Societe d,onordto, което в превод означава „Съюз на честните”. Доколко това отговаря на истината не е необходимо да ви обяснявам. А на тези, които не го знаят няма нужда от обяснение, защото няма да го разберат. Или ще го разберат както негърчето Кали от „Стас и Нели” на Хенрик Сенкевич. Цял месец Стас и Нели учили Кали на християнски добродетели и когато, накрая, го попитали кое е добро и кое-лошо, той отговорил: -„ Лошо е когато откраднат кравата на Кали, а добро, когато Кали открадне кравата на друг.” Дали мафията е демократична организация ще отговоря така:

„Точно толкова, колкото е демократичен и „Орденът на тамплиерите”. Точно толкова, колкото е демократична и БКП.

Тъкмо казах за БКП. Нека надникнем и в генетиката на комунизма.

Комунизъм (от латински: commщnis, „общ“, „обществен“) е социално и политическо движение, поставящо си за цел създаването на безкласово и бездържавно (В Марксистката теория) общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление и премахване нанаемния труд.^[1]

В марксистката теория, философско-историческа система с претенции за научност,^[2] комунизмът е етап от историческото развитие, който възниква като неизбежен резултат от развитието на производителните сили, предизвикващо свръхизобилие на материално богатство и даващо възможност за разпределение, основано на нуждите („от всекиму според възможностите - на всекиго според потребностите“), и за обществени отношения, базирани на свободното сдружаване на индивидите.^[3] Според марксистите социализмът е преходен етап междукапитализма и същинския комунизъм. Ленинизмът извежда на преден план в комунистическата идеология концепцията за партията-авангард: централизирана организация, която трябва да оглави комунистическата революция и да упражнява цялата политическа власт „в името на работниците“ по време на прехода от капитализъм към социализъм. Някои течения в комунизма, като комунизма на съветите, либертарния комунизъм и анархокомунизма, отхвърлят идеята за партия-авангард и за преходен етап, като смятат, че комунизмът може да бъде достигнат чрез пряк преход от капитализма.

Оставям само тази дефиниция, защото той рухна пред очите ви и вие сами видяхте как върхушката им след като се разцепи на две и си разделиха с бой парите ни сега станаха масони, бизнесмени, банкери, олигарси, партийни лидери, медийни магнати и тамплиери. Но това всъщност показва истинската им същност, защото трите организации имат еднакъв ген и еднакви навици. Те са еднакво престъпни, човеконенавистни, олигархични и алчни. И трите нямат нищо общо с християнските добродетели, макар да ги афишират непрекъснато. Но делата им са достатъчно красноречиви за истинската им същност. Достатъчно е една организация да е тайна в някаква степен и действията и подбудите и да са непрозрачни, за да се сетите какво ще последва. Всъщност, сега като си помисля, ДС, чиито работник на твърдевисоко ниво беше комунистът, ченгето и тамплиер Румен Ралчев имаше добра връзка и с италианската мафия.
Обръщам се към мислещите.

Помислете си с какво ще се занимава Румен Ралчев и неговите „рицари”, ако не си намерим някой Филип Хубави?

Само да не попаднем отново на някой Филип Димитров.

Още по-лошо ще бъде ако е някой Георги Димитров.