ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ОРЛИН МАРИНЧЕВ
Назначаването на псевдогенерала Маринчев, на когото е военна само униформата за зам. шеф на Генщаба по ресурсите е толкова безпрецедентно, че заслужава по-подробно описание на служебната му биография.
Орлин Маринчев е роден на 10.12.1950 г. в Нови пазар. Родът му, естествено, е от „сой”. Т. е. АБПФК. Завършва икономически институт. След шестмесечна ШЗО постъпва на служба в армията. Първото му назначение е през 1974 г. като финансист на ракетната бригада в Самоков. После оглавява финансовата служба на РУ. От тук е близката му дружба с Чавдар Червенков, която по-късно споделя и Бойко Ноев. Бащата на Маринчев публикува книга през 1988 г., която съдържа кореспонденцията със сина му. Ако има хора без чувство за хумор бих ги посъветвал да не четат тази книга. Такова скудоумие и сталинска партийност лъха от там, че непривикналият човек може да получи садистични наклонности.
Следващата длъжност на Маринчев е направо началник на Финансово управление на МО, като сменя на стола тъста си ген. Георгиев.
През 1992 г., едва на 42 г. и само с 18 години в армията, слага генералски пагони. По това време кадровите офицери завършили висши военни училища и военни академии едва са станали подполковници. А точно през 1992 г. той участва в документално престъпление-заедно с полк. Асен Граматиков подписва протокол, че с „открадната” чанта на шефа на ГЩ ген. Любен Петров по време на задокеанска командировка се е загубила и фактура за голяма сума в долари, каквато, всъщност, никога не е издавана.
Следващата кариера на счетоводителя Маринчев е главоломна и просто неудържима.: една година старши съветник в МО, Кралски колеж по отбранителни изследвания В Лондон, аташе по отбраната в Кралство Белгия.
До 1995 г. Финансовото управление на МО е пряко подчинено на военния министър. След като Владимир Пенчев /сегашен управител на „Булвария”/ стана зам. министър от квотата на БСП па финансовите въпроси, правомощията на Маринчев бяха порязани. Но двамата се сработват добре. Благодарение на този тандем бюджета на МО олеква с 600 млн. лева, защото са депозирани във фалиращата ТСБанк за разплащане на горива.
Когато, малко по-късно, за много кратък период Маринчев изпада в немилост, Бойко Ноев като посланик в НАТО дава коктейл в негова чест. В същото време Ноев не дава и утринен чай за пребиваването в Брюксел на друг един генерал, макар да е зам. началник на ГЩ. Още тогава става ясно за по-наблюдателните, че двамата ги свързва пъпна връв-върви ли нагоре Ноев, плътно ще го следва и Маринчев.
На втората седмица от встъпване в длъжност министър на отбраната Бойко Ноев се нагласи да поиска главата на ГЩ-ген. Михо Михов, но е спрян от силния обществен резонанс. Упорито се говори, че тогава той е лансирал за неговата длъжност не кого да е, а именно Орлин Маринчев. Стане ли това, значи е направена първата крачка към девоенизиране на длъжността началник на ГЩ. Ако офицерският корпус проспи или преглътне подобно национално предателство, значи трябва да бъде уволнен до крак и създаван наново.
Сегашното назначаване на ген. Маринчев е арогантно предизвикателство на министър Ноев към обществеността. Но генералът му е жизнено необходим за разбойническото кари. Досегашните генерали от ГЩ, били те умни или ограничени, широко или тясно скроени, съчувстващи на една или друга политическа сила, честни или морално податливи-ако не се брои едно-единствено изключение, не дадоха повод да им бъде прикачен етикет бандити, разбойници и мошеници. За ген. Маринчев можем да наддаваме докъде ще затъне. Но дори той да остане кристално чист като личност, все пак неговото назначение на тази длъжност е опасен прецедент. На какво основание Ноев ще изисква при развитието си всички офицери да са минали през взводове и роти, да придобиват дипломи в учебни заведения, даващи военни звания, а главния армейски бос по кадрите във военно отношение да е епично бос почти като мен, Босия
