АГЕНТЪТ Е ОБРЕЧЕН ЗАВИНАГИ

През 1993-4 г отделът за национална сигурност на ВС на БСП беше оглавяван от покойния вече о.з. ген. Камен Петров, гравитиращ към реформисткото крило на столетницата и настръхващ при името на Красимир Премянов. Бивш пилот от изтребителната авиация, помощник военен аташе в Гърция, зам.началник на РУМНО, секретар на Съвета за сигурност при президента Жельо Желев-изобщо:” Камен Петров бе офицер, с когото би се гордяла всяка армия в света” /коментар на негови колеги, които напуснаха БСП още през1989 г. б.а./. Интелигентен, светски човек, достатъчно ходил по света, макар и партийно обременен, той беше вътрешно отворен за промените в обществото.
Правя това малко отклонение неслучайно. През пролетта на 1994 г., докато Бойко Ноев е зам. министър на отбраната, именно ген. Камен Петров разказа потресаващи факти за него. Разказът се отнася за времето на преговорите във Виена,най-вероятно за 1990 г., когато Варшавският договор и НАТО договаряха баланса на военните тавани за обикновените въоръжени сили в Европа.
При ген. Петров дошъл съветският генерал, отговарящ за сигурността на обединената делегация и без никакви мотиви настоятелно помолил под съвършено благовиден предлог да изпратят за един месец Бойко Ноев в България. След категоричния отказ на ген. Петров да направи това, без да му е известна причината, руснакът изплюл камъчето. Отдавна имали подозрението, че някой „пее” за отсрещната страна. На работните заседания на варшавската делегация договаряли исканите квоти по отделните параграфи, като изрично доуточнявали долните прагове, под които ни можели да отстъпват, независимо от упражнения натиск. Натовци били настъпателни, но стигнели ли до долния праг, спирали да настояват за повече отстъпки. По искане на руснаците били последователно изваждани съмнителни членове на други делегации, но без резултат.. Сега имали едно на ум за Бойко Ноев. Камен Петров приел доводите. Бойко Ноев заминава временно за България. И още след първите заседания ген. Петров останал слисан. От предишния планомерен натиск на натовци нямало и следа, а дори и да стигнали вътрешно договорения минимум, те не спирали. За ген.Петров не останали съмнения, че действително Бойко Ноев ги е предавал и сам отишъл при руснака да пита какво да правят. „Нищо!”-отвърнал му той-вие си свършихте работата чудесно. А Бойко Ноев като се върне, все едно че нищо не се е случило в негово отсъствие”.
Като стара разведка Камен Петров не задал повече въпроси. Било му пределно ясно, че Бойко Ноев е превербуван. Единствено недостатъчно изяснено за генерала останало тава първа вербовка ли е за Бойко Ноев от страна на ГРУ-СА или е бил негов агент преди да заработи за англичаните и американците. Ако генералът беше жив, навярно щеше да се сети кой е този загадъчен Д. М., който предаде на руснаците кадровото дело на Ноев. / Тук мога да допълня, че по-късно се оказа, че Ноев е останал в Москва повече от година след дипломирането си. Това означава само едно. Той е допълнил дипломирането си със специална школа и е получил допълнителна „квалификация” в школата на ГРУ. Това бе потвърдено по-късно от проверката на Координационният съвет по национална сигурност към МС/.
Откога Бойко Ноев работи за руснаците е съществено, но не чак толкова. Поне за нас. Защото, както твърди ексразузнавачът о. з. Тодор Бояджиев, вербовката е като любовта- най-силна е първата. А първата май е РУМНО. Впрочем, знае ли човек? Например, ген. Стоян Андреев разказва друга версия за студентските години на Бойко Ноев в Москва. В РУ се носи виц, че на въпроса:”Кое е общото между сътворението на вселената и първата вербовка на Бойко Ноев „Радио Ереван” отговорило: „За тия две неща единствено дядо Господ знае истината!”
Разказът на ген. Петров от пролетта на 1994 г. не би бил пълен, ако не се спомене една негова реплика от 18 октомври с.г. Научавайки, че Бойко Ноев се върнал в МО, ген. Камен Петров радостно възкликнал:”Нашето момче стана министър!” Какво се е случило, , та шефът на Военния отдел на БСП само за половин година  измени отношението в точно противоположното? Едно мнение може да еволюира толкова кардинално само под външно влияние. На генерала просто му подсказаха нещо.
В същото това служебно правителство министър на вътрешните работи стана о. з. ген. Чавдар Червенков, но за него и връзката между двамата ще стане подробно дума по-нататък.