ДО ЧИТАТЕЛИТЕ МИ   Драги мои читатели.Последните три месеца ви позанемарих, но имах сериозна причина. Най-после ремонтът свърши и аз се пренесох в собствено жилище. С цената на борчове и много труд. Но нейсе. Това вече приключи и ще го оставим на миналото. Първо, искам да ви честитя Новата година и ви пожелавам в нея да имате по-добри преживявания .Да се ядосате от статуквото и да поискате да ви върнат честта и достойнството. А ако не го направят, направете го вие самите. За да ви подпомогна в това начинание ще ви напиша една  антология със стихотворения от нашите най-добри поети, начиная още от19 век. Ще ми бъде особено приятно ако се сетите кои са авторите и какъв принос имат те за България. Ето първото от тях:     Останала България Дрипаво сираче, па седнала на Витоша И горчиво плаче.   „Деца мои, деца мои, сирачета жални, полуживи,окъсани. Мършави и гладни!   Що стоите, що чакате?... Доста сте търпеле И от свои и от чужди, Доста сте бой яле!   Срамота е от хората, грешно е от Бога- Вие не сте скъсан дрипел, не сте ни подлога;   А сте хора, живи хора, От майка родени, юнаци сте, ергени сте Млади и зелени!”   Стихотворението е писано през втората половина на 19век, но сякаш е току-що написано. Понеже цитирам стихотворението с надеждата да го възприемете като зов за ново възраждане го пускам в рубриката политика, а не в поезия

не знам автора.

Стихотворението е на Любен Каравелов - национален герой, поет, писател публицист, журналист и пр. С една дума - енциклопедист.
Това стихотворение е едно от двадесет и осемте стихотворения на Каравелов, публикувани в "Нова песнопойка" през 1878 г.
Мога да се похваля, че притежавам това издание.

... и масон.