Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2011 17:59 - АНАЛИЗ НА ПРЕХОДА - II част
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 9041 Коментари: 4 Гласове:
10

Последна промяна: 09.09.2011 22:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Във втората част на анализа ще разгледам някои по-важни случки и явления непосредствено преди и след дворцовия преврат на 10 ноември 1989 г. и най-вече т. нар. „Кръгла маса”. Създаването на неформални неправителствени организации стана по два начина. Единият беше иницииран от стари опозиционери и несъгласни с режима, а вторият беше дирижиран. Към първата група бих споменал две. Независимото дружество за защита правата на човека, създадено от стария опозиционер-антикомунист Илия Минев от град Септември на 16.01.1988 г. Това е и първата обявена некомунистическа организация след смачкването на опозицията в периода 1944-1953 г. Втората е независимият профсъюз на художествено-творческата, научно-техническата и научно-техническата интелигенция „Подкрепа”, създаден на 11.02.1989 г. в Стара Загора. От втория тип са КГП /Клуб за гласност и преустройство/, Екогласност, възстановяването на политическите партии и други по-малки образувания. Тук има любопитни моменти, които трябва да се споменат. Първият е, че КГП беше създаден на 3 ноември 1988 г., точно 6 месеца след идването на новия съветски „посланик”, ген. Виктор Шарапов. Целта на създаването на тази пета колона беше да се събори Живков и да се запази социализма. Първият документ, подписан от учредителното им събрание е „Поздравителна телеграма до другаря Михаил Горбачов по повод настъпващия 7-ми ноември” Оставям го без коментар. Този документ го видях на 26 февруари 1989 г. при първата ми среща с Желев в сладкарница „Пролет” /Сега виенска сладкарница до ресторант „Грозд”/. Тогава го попитах какъв им е устава и каква програма ще изпълняват. Желев ми отговори, че са клубна форма и нямат устав, а програмата им е „Юлската концепция на БКП”. Обясних му какъв е и получех в отговор репликата, че съм екстремист. Впрочем, тогава му дадох и писменото предложение, написано на машина да се обединим опозиционните групи и да действаме заедно. Затова и при създаването на СДС не ме бяха поканил. С Независимото дружество постъпиха много мръсно. От една страна само три месеца след това създадоха паралелно „Комитет за правата на човека” с председател старата номенклатура Константин Теллелов, зам. председател същата такава Юлий Бахнев и главен юрист Велко Вълканов. О друга страна се опитаха успешно да внедрят агентура. Това бяха Румен Воденичаров, Георгий Лунд и сие. С „Подкрепа” постъпиха по много свински начин. След създаването му, тръгнах из страната да правя местни организации. Обявих национална среща на 18 март в Стара Загора. На 17 март ме извикаха рано сутринта за справка. Справката се оказа в съда, където за 5 минути бях осъден на 1,5 години интерниране в Бобовдол без право на защита и обжалване. По етапен ред с белезници ме закараха там. Обявих гладна стачка и след 31 дни я спечелих. Работих до 24-ия ден и отслабнах 35 килограма. Върнаха ме в Стара Загора и аз отново подхванах организацията. Елиминирах „новите” членове и направих организация в София. Това ги принуди да вземат още по-твърди мерки и на 26 май ме заградиха с три автомобила на улицата в Стара Загора и ме закараха в ГСУ /Главно следствено уплавление на ДС на Развигор 1/.След 63 дни следствие ме закараха в ЦСЗ, където се държаха още по-свински. Дори правата, които имах по ЗИН /Закон за изпълнение на наказанията/ категорично ми ги забраниха. Направих нова гладна стачка 23 дни и под натиска на световното мнение и защита от много държави в Европа и Америка бяха принудени да ме освободят. Изгониха ме от затвора на 4 септември. Тежах 49 килограма и бях с дочени панталони, дочена салтамарка и гумени галоши. „Подкрепа” беше „станала над 1500 членове и на практика вече не можеше да бъде изчистена. Затова се отказах от по-нататъшно очистване на организацията. /Всичко това съм описал в книжката „Ивинете, къде давата дипломи за писател?”. Има я в блога ми/. „Подкрепа” ненапразно ме разочарова много, защото, всъщност, исках да създам един мозъчен център от типа на КОС-КОР в Полша. Затова го обявих и за организация на интелектуалци. Целта беше да се създаде един граждански университет, който да обучи политици, журналисти, синдикалисти и правозащитници. Но, изглежда, това силно ги уплаши и затова толкова мощно бе смачкан. На практика Луканов и ДС имаха пълен контрол над „Подкрепа”. Което си пролича много бързо. Много интересен момент беше 18 ноември 1989 г. Решението за митинга се взе от няколко човека в апартамента на Анжел /Джеки/ Вагенщайн или както го наричаха Вагенщази. Той е прононсиран комунист и терорист още преди 09.09.1944 г. Аз не знаех за тази среща. На другия ден научих и побеснях. На следващото събрание в дома на Вяра Николова отидох и видях кои са там. Ще спомена само по-познатите фигури.: Чавдар Кюранов и сина му Деян, доц. Иван Николов, Христо Ганев, Румен Воденичаров, Петър Берон, Стефан Гайтанджиев. Още в началото Петър Берон, Деян Кюранов и още един юнак станаха и казаха, че имат важна среща. Опитах се да ги спра с думите, че по-важно от обсъждането на митинга няма, но те напуснаха. Долу ме чакаха група студенти, за да им направя студентско дружество. /След срещата отидох с тях в Студентски град, където учредихме Независимото студентско дружества/ Показах се на балкона и им казах един от тях да тръгне след тримата. По-късно, след срещата разбрах, че са отишли на среща с Луканов в дома на съседа му Николай Хайтов на инструктаж. На срещата Кюранов се правеше на най-умен и се опитваше да пробута мръсни номера. Да се обявят предварително текстовете на докладите и  лозунгите и други подобни комунизми. Всички си мълчаха и кимаха. Не издържах, станах и го направих на нищо. Пратих го да си ходи в ЦК и там да дрънка подобни глупости. Това успях да постигна, макар че разбрах две неща. Първото е, че по сценарий митинга на „Опозицията” трябва да бъде след този на БКП, който бе ден преди това. Второто бе, че Луканов и обкръжението му изцяло дирижират тази „опозиция”. На спявката в дома на Хайтов, която е била един инструктаж са били 14 човека. Между тях Желю Желев, Петко Симеонов, Блага Димитрова, Йордан Василев, Едвин Сугарев, тримата, които тръгнаха от събранието у Вяра Николова и още няколко хитреци. На следващото събрание вдигнах страшен скандал и така паднаха ограниченията, които искаха да въведат на митинга. Самият аз категорично отказах да участвам в такъв мръсен спектакъл, но по-страшното беше, че „опозицията” изцяло се владее от БКП и ДС. Вторият интересен момент беше на 14 декември, когато пред НС се събраха хиляди хора с искане да се премахне чл. 1-ви от Живковската конституция. Докато навън се опитвах да създам трайно присъствие пред Парламента и мирното му превземане, Желю Желев, Петър Берон, Петко Симеонов и Ивайло Трифонов са слушали инструктажа на Луканов в НС как да отклонят хората и да ги върнат в къщи. Точно това се случи и бе пропуснат момента да се тръгне по правилния път на смяната на системата и курс към демократично гражданско общество. Както вече споменах, след отказа да участвам в тази пародия на митинг обясних по свободна Европа кои са „опозицията” и отказах да участвам в този цирк. Заради тънките сметки на БКП и ДС не ме поканиха през декември и при учредяването на СДС. Отказах участие и на т. нар. „Кръгла маса”. Само отидох половин час преди започването и да видя кои са били „назначени” за преговарящи. Шайката на СДС беше мешавица между БКП и ДС. Но в общи линии може да се приеме, че от едната страна на масата бяха БКП, а от другата-ДС. Тогава съвсем случайно чух и една реплика на Луканов към едно момче с плетено пуловерче, което напираше да бъде икономически експерт на масата от страна на БКП. Луканов го отпрати, като каза дословно:” Не напирай! За теб съм приготвил друго нещо!.” По-късно това момче го видях на заседанията на НКС на СДС като зам. председател на Зелената партия. Момчето се казва Иван Йорданов Костов. Естествено това обясни напълно репликата на Луканов. Захванах се с Независимото дружество и през юни на извънредна конференция напъдих от него Румен Воденичаров и групата около него. Веднага след избирането ми за председател поставих на гласуване излизането ни от СДС. Загубих гласуването с три гласа. Така хората с опозиционно мислене на практика останаха без организация. Килимчето на демокрацията още тогава беше дръпнато и на него полетяха хора като Иван Костов, Филип Димитров, Надежда Михайлова /Нейнски/, а сега на него е седнал Мартин Димитров. Както виждате, думите на Митьо Гестапото в книгата му „Шесто управление” намират пълно покритие със ставащото непосредствено преди и след преврата. Разбира се, има още хиляди доказателства, но те не са необходими да бъдат цитирани, защото и тези са достатъчно. За да продължа с анализа на прехода непременно трябва да кажа няколко думи и за т. нар. „Национална кръгла маса”. Въпреки, че в интернет има всички протоколи от предварителните разговори и самите преговори и всеки желаещ може да ги прочете ще се опитам да направя един анализ и на тази важна за сегашния ни хал предателска акция. Но това ще стане в следващото продължение  



Гласувай:
10



1. veselinvalev - За Анализа и Прехода
10.08.2011 10:19
Убеден съм, че сте единствения жив истински дисидент в България.
Това го казвам абсолютно сериозно и без драскотина ирония.
Също така съм убеден, че ако след 10 ноември 1989 г. България бе тръгнала по пътя на принципите и идеите на хора като вас, сега щяхме да сме една от преуспяващите европейски страни. Това също го мисля и казвам абсолютно сериозно.
цитирай
2. dedenze - Няма да ви правя четки.
10.08.2011 15:23
Но това което сте написали е вярно и достойно, трябва да се знае !
цитирай
3. анонимен - bosia
11.08.2011 14:18
Bos 6to Jekata vi nari4a komunist - Georgi Jekov. Do kolkoto sam go gledal mu vqrvam sam sklonen da se saglasq s nego, imam vpredvid, 4e govori samo istinata ne mi se strua da e ot tia kade lajat.Ne moga da razbera ot kade si e naumil tva , 4e si komunist.6e kaje6 li ne6to po vaprosa.?
цитирай
4. анонимен - анонимниците не заслужават, но ще направя изключение
11.08.2011 17:08
Свържи се с Георги Жеков и го питай дали съм бил комунист и ченге, щом му вярваша толкова. При това той работи в комисията по досиетата и ще ти каже какво има за мен там. Лежал съм два пъти в затвора и веднъж съм бил интерниран в Бобовдол. В блога ми има докумен-справкат от ДС за мен по искане на ЦК на БКП. В книгата на Митьо Гестапото "Шести отдел" също има писано за мен.
Отказал съм 4 пъти да бъда водач на листа за парламентарни избори от името на СДС. Отказал съм да бъда вицепрезидент на Желев и всякакви облаги. Това е лесно доказуемо. Живея още под наем и се опитвам да се справям някак си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11736790
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031