ЕДИН ЗАБРАВЕН НАЧИН ЗА НАТИСК ВЪРХУ БАНКОВАТА СИСТЕМА И ОБЛЕКЧАВАНЕ НА ЖИВОТА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА   Във време на криза и високи банкови лихви е редно да се окаже косвен натиск върху банковата система да намали лихвите и свръхпечалбите си. Защо косвен? Защото пряк натиск върху банките не може да се окаже. Това не са държавни банки като при социализма, а частни, при това повечето са чужди. В държавите с традиции в банковата система банките не чакат да ги притеснят и притиснат. Те имат опит, имат стратегия и знаят отлично, че по време на криза е по-добре да смъкнат лихвите дори до нулата, за да не фалират фирми и да им усложнят нещата. Те имат идеята, че по-добре да не печелят, но да се съхрани производството, защото това е по-малкото зло. След бързо стабилизиране и преодоляване на кризата те отново вдигат лихвите до нормални размери и отново започват да печелят. Ако не действат разумно по споменатият начин кризата се задълбочава, фалитите нарастват лавинообразно и в резултат на това самите банки стават проблемни и фалират. Разбира се, при нас всичко е обратно. Ние живеем в перманентна криза от 1944 г. насам и, някак си, смятаме това за нормално. Нашите банки или чуждите у нас  се държат като лисица в курник. Душат всичките кокошки, а накрая и петела. Отвъднъж и после дълго гладуват. На всичко отгоре законите у нас максимално толерират банките. И въпреки това има начини да ги заставим да се съобразят с реалностите. Нека си спомним, че още в средата на 19 век у нас започват да се организират земеделски кооперации и кредитните фондове към тях, а занаятчийските еснафи са имали собствени фондове за подпомагане на членовете си. През 1894 г. се създават и взаимоспомагателните каси /ВСК/. Ако не се лъжа в 39-тото НС се внесе законопроект с нещо подобно, но не си спомням дали беше приет. Спомням си отлично, че в моя роден град Стара Загора една от ВСК се казваше „Подкрепа” и на нея кръстих и първия след преврата на 9-ти септември 1944 г. независим профсъюз. В момента потребителските кредити са твърде високи и хората са принудени да плащат високи лихви и да треперят дали няма да се вдигнат още повече. Банките правят каквото си искат и няма кой да ги озапти. Точно тук е мястото на ВСК и кредитните кооперации. Дали ще бъдат на браншови, териториален или фирмен принцип няма значение. Всички форми са добри. Важното е, че с малки вноски се създава солидарен фонд, които може да бъде ползван от всички. Разбира се, не по едно и също време, но от друга страна телевизор, пералня, хладилник или моторолер не се купуват всеки ден. Така ВСК дава възможност за закупуване на битови придобивки при изключително добри условия. От друга страна това оказва силен натиск върху банките и тяхната политика при определяне на условията за потребителските кредити. Разбира се, за сериозни проекти ВСК не може да се използва. Касата е за най-обикновените човешки нужди за дома и семейството. Например началото на учебната година, абитуриентския бал на децата, лятна или зимна почивка, битова техника. За по-сериозни проекти идва мястото на кредитната кооперация. Учудвам се защо към браншовите или териториалните камари няма изградени такива кооперации или поне не съм чувал да има такива. Правителството и местните власти би трябвало всячески да толерират и подпомагат създаването на такива граждански сдружения, тъй като това би довело до лесно и бързо създаване на малък и среден бизнес без секирата на банките да е вдигната над главите на работещите. Не е необходимо повече да влизам в подробности. Идеята е да се напомни на хората, занимаващи се с бизнес, че има отлични форми за самоорганизиране и оказване на натиск върху банките да си разиграват коня и да трупат свръхпечалби. А и Киркор и Гарабед от Булбанк ще се научи да плямпа по-малко и по-скромно.

Някяк си съм сигурен че това няма да се случи. Едва ли ще се намери политик, който да позволи да бъде издърпан кокала от банките. (Не)случайно във времена на криза банковият сектор не бележи загуби....