Преди да започна, правя една уговорка. Едно е СДС, а съвсем друго българските граждани, които го подкрепят. Това е много важно, защото не бива да се слагат в една кошница „политиците” и избирателите, които ги подкрепят. За тези, които подкрепят все още СДС това е вътрешна необходимост да се противопоставят на комунистите и комуноидите. Атакувайки ръководството на СДС и Мартин Димитров аз не посягам на мечтите на избирателите със синя бюлетина. Просто разтварям завесата, за да се види какво става в кухнята, хола и спалнята на СДС, за да могат членовете и симпатизантите да заставят това ръководство да си отиде и да бъдат избрани смислени, действени, волеви и организирани политици годни и желаещи да поемат необходимата посока. Ако трябва да съм съвсем откровен, най-добре е да се създаде една нова политическа партия с ново име, в която СДС да влезе като групов член. Така новото образувание няма да носи многото негативи на СДС, а в същото време ще даде възможност на членовете и симпатизантите да дадат доверието си на една нова структура с нова програма, стратегия и кадрова работа. Това се отнася както на централно, така и на местно ниво. Трябва да се премине от формалистичното отношение към местните и централно ръководства към целенасочена конкретна и мотивирана работа. Ще обясня това по един начин, опонирайки на Мартин Димитров в тазсутрешното му интервю по една телевизия. Той не отрече, че е имало среща между него, Бойко Борисов, Иван Костов и Цветан Цветнов. И не е необходимо да отрича това, тъй като по естествено от това, членовете на ЕНП да се срещат и разговарят няма. Дори не е необходима да се провежда тайно. Тъкмо обратното. И трите партии биха показали сила, откритост и желание да работят модерно и ефективно.
Но те не го направиха и това ме навежда на мисълта, че е имало основание да бъде тайна тази среща. Не се съмнявам, че е поискано участие във властта от страна на СДС и ДСБ. Това също смятам за нормално. Не е нормално, обаче, да не са предварително изяснени програмите и стратегиите на трите партии, да се види в кои сектори всяка от тях разполага с добри кадри и добри програми. Задължително трябваше да се публикуват програмите, за да може да се види от членовете и симпатизантите различията и сходните неща, за да преценят кое би било по-добре. При тайните срещи дори и добрите неща, ако се случат, се приемат за съмнителни и това българските т. нар. „политици” трябва да знаят. Спомням си едни дебати в НКС на СДС през 1991 г. преди съставяне на правителството на СДС. Като оставим негативното ми мнение за потенциала на Филип Димитров и министрите се опитах да им обясня, че щом правят коалиция с ДПС трябва да ги ангажирах с властта, за да носят и те отговорност. Тогава ми изтъкнаха, че от ДПС искат няколко министерства, но СДС не били съгласни. Обясних им, че това е капитална грешка. Нека СДС им предложи други министерства, а ДПС да откажат. Тогава нещата стават съвсем други и ДПС би била слабата страна, която бяга от отговорност. Нека им предложат транспорта, социалното министерство, здравеопазването и образованието. Тогава, а и сега, това са инфарктни звена и никой не би могъл тогава да се справи успешно с реформа там или ако го направи, неминуемо ще си понесе негативите. Това би направило ДПС предвидим партньор и склонен да прави компромиси. Тогава СДС загуби лесно и за дълго. Сега, ненаучили уроки си, правят същото, но вече в ролята на ДПС. От което няма да спечелят. Нищо не са научили и няма изглед скоро това да стане. На всичко отгоре с действията и бездействията си се свиват все повече, докато се превърнат в едно кълбенце, голямо колкото топчето на постовия милиционер, което вади от носа си. Лошото начало, естествено, води и до лошо развитие. И ще доведе до лош край. Макар и много условно, сходни партии не би трябвало да стигат до пълна конфронтация, защото и двете страни получават удари и, съответно, негативи. Вместо да решават с преговори и контактни групи различията и ги сведат до поносими за двете страни компромиси, те стигнаха до война. При това поддръжниците или ще се разочароват взаимно или ще се сбият, условно казано, без да знаят точно за какво го правят. Това идва от пълната липса на прозрачност, а оттам и на предвидимост. Не е достатъчно да се срещат контактните групи и ръководствата на партиите, за да могат да взимат общи решения. Поддръжниците също трябва да знаят това, за да внесат и своите искания за решаване на проблеми, както и да се създаде една здрава връзка между партия и избиратели. Такива форми има достатъчно много-кръгла маса, конференция, семинар, открито събрание или свободен достъп до заседания на ръководствата или съвместни срещи, издаване на бюлетин, седмични брифинги. Присъствието на симпатизанти при всички случаи ще ореже крайните идеи, лобистките решения и празното дърдорене. На всичко отгоре ще даде възможност на хората да затвърдят доверието и уважението си както към партията, така и към отделните нейни дейци. Е, нека ми каже Мартин Димитров какво е направил от това? Другият важен въпрос е свързан със Съдебната система. С голям апломб Димитров рипа и обвинява ГЕРБ, че не са се вслушали в съвета му да започнат бърза реформа на Съдебната система. Когато говори за Съдебната система нека поиска протоколите от заседанията на НКС на СДС от 1990 до 1992 г., за да види колко пъти съм повдигал този въпрос, с какви аргументи и  с какви предложения и съм настоявал това веднага да стане приоритет от най-високо ниво. СДС си правеше оглушки тогава. Направи си ги и когато имаше правителство през 1991-2 г. Направи го и при второто си правителство, когато имаха абсолютно мнозинство в продължение на 4 години. Нещо повече. Досега няма нито един внесен проект за пълна реформа на Съдебната система. Това, което е внесено е за частични реформи и е работа на парче, от което няма никакъв смисъл. И когато Мартин Димитров говори за Съдебната система трябва да знае отлично, че ако той чака да спечели мнозинство в Парламента и да оглави изпълнителната власт, за да внесе законопроект за реформа на Съдебната система , това няма как да стане в близките 1 500 години. И дори той да надживее собствената си глупост, която се нуждае от подобен срок за да си отиде, пак няма да може да я реализира, защото надживяването на собствената глупост рядко е свързано с поумняване, от което той дефинитивно се нуждае. От друга страна Мартин Димитров трябва да знае, че Бойко Борисов никога няма да са хване гуша за гуша със Съдебната система, защото знае, че материали за неговото минало има и в прокуратурата и в следствието. Той може да мрънка, че тя не работи, но това е границата, до която може да достигне. Така че възможностите за реформа при него са сведени до желанието на самата система да пожелае в някаква степен да се самореформира.   Накрая, ако иска Мартин Димитров да убеди мен и поддръжниците си нека си направи труда да издаде идеите си, програмите и проектозакон за цялостна реформа на Съдебната система, за да видим какво има в главицата му, ако там действително има нещо друго, освен клишета, детска злоба и комикси.

Но решението не е в нови формации и партии. Т.н. соц- комунизъм е силно и трайно облъчване, почти всички нови партии се родиха от него ето по подробно откъде :
http://dedenze.blog.bg/politika/2011/02/26/etimologiia-na-syvremennite-nashi-politici.694540

България има бъдеще само с пряка демокрация, без партии и пълен мажоритарен избор по местоживеене ! Другото е скъпо платена, но евтина козметика .