По стар сценарий в година на избори започва купуването на гласове. Това става по няколко начина. Най-напред изборите се назначават в края на лятото или началото на есента, когато инфлацията е най-ниска или има дори дефлация. Цените на храните са евтини, а туристите вкарват пари в държавата и бизнеса. Отпуските отпускат хората, а бирата им премрежва погледа. Парното не се плаща, а поради топлината човек ходи леко облечен и му е приятно Вторият номер е с увеличаването на пенсийките и заплатите. Обикновено от 1-ви юли. Това става с една обилна логорея колко добре се е справило правителството с кризата и приходите от данъци и акцизи внезапно са се повишили дотолкова, че пенсиите ще бъдат увеличени с 10 лева, а минималните заплати с 20-30 лв. В същото време общинските данъци не се повишават преди местните избори. Започва агресия на социологическите агенции, които съвсем фриволно си измислят въпроси и ги анализират още по-фриволно. На Андрей Райчев, Мира Радева и Юлий Павлов муцуните няма да слизат от вестниците и телевизиите. Разни Бойковци, Янета, Трактори и редосеялки ще вдигат гюрултия до небето. За „Галерия” да не говоря. Там ще текат реки от кръв, сълзи и сополи. С викове „Бият Паниковски!” и флашки на Патрашки галеристите ще се опитат да вдигнат дедовия на един, дето си прави тази година за десети път помен на поливалката. Местните телевизии и вестници ще живнат и ще понатрупат малко бели парици за черни дни. Олиото ще поевтинее, а кюфтетата ще плющят като милиционерски пищови. Ще започне и циганското гласуване. Ще се цакат, надцакват и прецакват. Момчетата с дебелите вратове ще тръгнат през гетата и ще мушкат по някоя банкнота на циганските барони. По селата ще тръгнат микробуси с това-онова. Поп-фолк гювендиите ще разкършат трътки и силикон на мегданите. Париците от контрабандата ще влязат в действие. Ракията и бирата ще текат като една Амазонка и по пейките кротко ще похъркват злоупотребилите гласоподаватели. Спомням си в началото след преврата колко скромно го даваха. Поканят в циганската махала избирателите и започнат да раздават олио, захар, по две кюфтета и една бира. В магазина на гетото слагаха на тезгяха една торбичка с хляб, сирене и ракия. Магазинерът влиза в склада и чака. Когато мургавелкото забърше торбичката и се опита да възне, отвън го спипват двама милиционери и му дават да избира между ареста или да пусне червената бюлетина. Сега такъв идеализъм вече няма. Всичко е на пазарна основа.. Няма хора и живи картинки. Няма и ОФ председателката на квартала, която отмята имената в списъка. Няма 99, 99% гласували. Предвиждам спектакъла да тръгне някъде към май с пълна сила. Що ли не вземем да си вкараме я тунизийци, я египтяни, я либийци. Българинът много обича някой друг да му свърши работата. Барем ще разнообразим спектакъла.