В състояние на тежка икономическа и още по-тежка ментална криза българската държава и общество правят поредната голяма грешка, като се дърлят колко дяволи могат да се съберат на върха на една игла. Споровете им имат чисто квазиполитически характер и играят ролята на димна завеса за истинските проблеми на страната. Целият този театър има две задачи. Да хвърля прах в очите на ЕС и САЩ и да дообърка окончателно българския избирател. На практика орелът, ракът и щуката са същества от едно котило, но са се кръстили с имената Орел, Рак и Щука. В мъглата и мътната вода българинът не вижда, че те са братя-близнаци. Цялата тази абсурдна пиеса се играе пред една публика, която не различава кой казва репликите и емоционално ги приписва според случая на този, който той, зрителят, би искал да ги казва. Защото репликите са едни от 20 години, но според обстановката един път ги казва опозицията, а след това бившите управляващи. Това политическо рондо, колкото и да е странно на пръв поглед, успешно замества реалната политика и реалните избори. В детството ми имаше една такава шега:   „Бай Иван стария, жител на България, седнал под лешника да си чете вестника.   Във вестника пишело:   Бай Иван стария, Жител на България ……” И т.н, и т. н.   В най общи линии вече повече от 20 години става точно това. Този странен и нелеп политически кръговрат ежедневно се подкрепя с десетки и стотици доказателства. Така след кръговрата на вода и кръговрата на лайната се появява и трети кръговрат. Този, на българската политика. За по-голяма сигурност по медиите непрекъснато се появяват едни и същи физиономии на политици, политолози, социолози и анализатори, които поддържат гъстотата на мъглата така, че избирателят да не забележи реалната обстановка. И ако за политиците е ясно, че тази пиеса напълно ги удовлетворява ми е странно и чудно защо медиите и гражданите не се обединят в една организация с идеална цел, която да изхвърли на депото в Цалапица или Суходол цялата политическа пасмина и чак тогава да избират кой накъде да поеме-наляво, надясно или към центъра. Защото за България е вредна цялата политическа палитра от сдружения със стопанска цел, наричащи себе си политически партии. В момента българинът стои като омагьосан пред масичката, където ловкият мошеник играе с капачките на „Тука-има,тука-нема” и никак не се усеща, че тази игра няма правила. Тя е фокус. А фокус по правилата-няма. ПиАрите на т. нар. „партии” непрекъснато измислят магически слова, които замъгляват съзнанието на публиката и ги превръщат от мислещи хора в орда футболни фенове. Полуистината и откровената лъжа са се смесили и са образували такава амалгама, че напълно са изместили разума и критичното отношение към това, което става. Ще дам няколко примера: Един, т. нар. „политолог” преди доста време измисли магическата фраза, че „преходът е завършен”. Но не обясни какво разбира той под думата „преход”. Уеднаквяването на смисъла на термините е задължително условие между говорещи и слушащи, за да има въобще смисъл от говоренето. Защото в термина „преход” има много и най-разнообразни параметри, които дават смисъла за нещо кардинално и цялостно. Възможно е част от тези параметри да съществуват, но липсата на останалата част от смисъла обезсмисля направеното. Тази реплика ми напомня с квазифилософското си звучене като онази смешна приказката, че „Колелото на историята се върти и ще се върти до окончателната победа на комунизма!” А после? Явно, че колелото ще спре и няма да има повече история. Самата дума „преход” съдържа в себе си нещо динамично и безкрайно. Защото след задължителните компоненти, които обуславят смисъла на една кардинална промяна идва време за усъвършенстването на новото и неговото шлифоване. И това се прави, докато се изчерпи една доктрина и дойде друга, по-съвършена и по-подходяща за времето. Друг пример ще ви дам в ежедневните задявки на т. нар. „политици” по страниците и екраните на медиите. Бившият министър-председател твърди, че сегашното правителство е като оркестърът на „Титаник”, който свири абсурдно весела мелодия, за да не разберат от ІІІ-та класа, че сблъсъка с айсберга е неминуем. Но този, същият, не определя какво е „Титаник”, кой е айсбергът и кой е насочил кораба в тази посока с таза скорост. Така тази фраза, дори и да е вярна в частта си за оркестъра, се превръща в една манипулирана полуистина, имаща за цел да насочи вниманието на публиката в мъглата. Третият пример е свързан със субординацията на властите. Президентът и премиерът се кълват като пуяци колчем им се пъхне микрофон пред онази дупка, от която би трябвало да излизат добре обмислени и отговарящи на потребностите на нацията и държавата приказки. Това може да означава минимум две неща. Че президентът и премиерът работят по съвършено различни програми, неотговарящи на конституционните текстове, или че са твърде посредствени като индивиди и не виждат себе си като отговорни и загрижени за нацията държавници. На практика те си правят ПиАр игрички и чрез изземането на емоционалното внимание на публиката монополизират ежедневието със скрити предизборни действия. Самият факт, че Орелът, Ракът и Щуката се хранят на една ясла и издават едни и същи звуци, означава, че те са от един и същи вид. Това трябва да ни държи нащрек и да не се поддаваме на емоциите, а правилно да виждаме какво се крие зад политическото дърдорене. На практика трябва да ги задължим да говорят смислено и отговорно и да приемат една задължителна програма за целта, курса и скоростта на прехода. Нещата имат шанс да се оправят тогава, когато публиката им каже къде се намираме, каква е целта и по кой път трябва да вървим. Тогава вече ще впрегнем трите магарета в една каруца и ще ги управляваме чрез поводите и, ако се наложи, с камшика.
30.05.2010