Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2011 20:49 - НЕПРЕХОДНИЯТ ПРЕХОД
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 757 Коментари: 0 Гласове:
1



    Така най-добре може да се изрази българският преход. Той беше замислен и реализиран точно така. Да бъде мътен, престъпен и безкраен. Но както се знае от историята безкрайни неща няма. Има стогодишна война, но и тя е свършила. Нашият преход, обаче, по продължителност ще е по-близо до тридесетгодишната война. Което, като се има пред вид средната продължителност на живота на българинаq ще бъде някъде около половината му живот. Всъщност зад думата преход се крие едно изречение” Преминаване от командно-административна комунистическа система и „планова икономика” към демократично управление и капиталистическо пазарно стопанство” Къде сме ние сега, след 21 години опит за преход. Опасявам се, че оптимизмът е много малко. Административната система не е докосната, а освен възстановяване на частната собственост и някакво пазарно стопанство, при това и двете в доста уродлив вид нищо не е станало. Точно тази видимост даде основание на един „социолог” да възкликне, че преходът е свършил. Уверявам ви, че освен пресметлив ход в услуга на една раздрусана и агонизираща партия зад тази реплика се крие и откровена глупост. Човешка глупост. Още от 1989 г. обяснявам на новоизлюпените нови политици, че има два пътя за България. Единият е бърз демонтаж на комунистическата пирамидална администрация и създаване на модерна децентрализирана държава с модерно пазарно стопанство. Вторият път е да чакаме в блатото” морето да се подкваси”. Ние избрахме втория. Проблемът при първия е, че изисква задължително интелектуален капацитет. Това са стратегиите, програмите, обучаване на кадри и създаване на линейни административни структури, които да елиминират пирамидалните. Демокрация от централизиран вид няма. Демокрацията е задължително децентрализирана, а политиците и политическите партии се явяват като координатори, а не като началници. Демократическият централизъм няма нищо общо с демокрацията Ето какво предлагах тогава. Предлагам го и сега. Създаване на немногобройни, но отлично организирани политически партии от около 1 000-1 500 членове, които имат три основни групи:експерти, политици и организатори. За територията на страната една такава партия е напълно достатъчна. Всичко останало трябва да бъде местни активисти и поддръжници. Набъбването на бройката е излишен разкош и ограничава скоростта и посоката на развитие. Местните активисти са бъдещите членове, които на практика показват възможностите си. Те се активират преди избори и при конференции. При изборите един активист отговаря за една или няколко по-малки секции. Това дава преки и отлични възможности да се види кой работи добре. При добра работа върви нагоре. При лоша-надолу или аут.  Задължително е редовното повишаване на квалификацията им. Така ще се засили конкуренцията на идеи и програми. Само при засилена конкуренция може да се прояви българския гении. Работата на партийния апарат е да анализира състоянието на страната, посоката, и ефективността на програмите в действие. Какво се получи на практика? Организирани полукриминално „политически партии” бяха декорирани с няколко по- лъскави човечета, за да придадат легитимност на новите формации. От килера бяха извадени хора със старо мислене и навици, бивши членове на някогашните партии, които нямаха никакви нови идеи за реформиране на държавата. За пример ще дам кой създаде т. нар. „нови” и „възстановени” партии”. Демократическата партия беше организирана от секретарят на ЦК Продан Стоянов. ОДЦ /ОХДЦ/ беше създадена от Емил Христов. БЗНС „Никола Петков” от Ангел Димитров, КГП /Клуб за гласност и преустройство/ от Андрей Луканов, БСДП от Александър Лилов и т. н. Това предопредели посоката и темповете на България. Вместо към радикални реформи, децентрализация и модерни конституция и закони се създаде едно правно-административно блато, от което още не можем да излезем. Самите комунисти не се разграничиха от БКП и отказаха да мислят по нов начин. Нещо повече. Доведоха партията си до абсурдните 1 000 000 членове, което нагледно показа, че силовото мислене си остава в манталитета им. В момента, според думите на Румен Овчаров, те са около 170 000, което ги прави неподвижни и автоматично ги изхвърля на бунището. БСДП и БЗНС „Никола Петков” също бяха стигнали до 100-150 000 членове по същата причина. В момента тях просто ги няма. Същото ще стане и с БСП. Преходът има това качество, да отсява жизнените идеи и организации. В този план преходът ще бъде завършен тогава, когато нито една от партиите на прехода не остане в политическият живот дори като мимикрирала в друго название. Преходът е като паркур. Ако си тежък си трудно подвижен и или ще те изпреварят, или няма да можеш да прескочиш препятствията, или ще потънеш във водната канава. Както казва проф. Сирил Норткот Паркинсън: „Можеш да допуснеш грешка при проектирането, построяването или навигацията на един кораб. Мърфи винаги открива грешката. В случая Мърфи е морето” При икономиката, това е пазара. При политиката изборите. Изключително ретроградната конституция запази съзнателно старите институции и увеличи хаоса в политическата, административна и съдебна системи. Вместо да се реформира в кратки срокове най-малобройната, но и най-важна система, тази на правосъдието, се тръгна към оптимизация на административната и политическите системи, което без работеща съдебна система е невъзможно. Начина на избори-с партийни листи, запази партийната зависимост на местните администрации, не позволи децентрализация и корумпира тотално цялата държава. Конституцията създаде едно недоносче за нашите условия и разпръсна персоналната отговорност сред колективната. Т. нар. „Парламентарна” република разми отговорностите, но и откъсна властта от обществото. Вместо двукамарен парламент който да даде възможност на депутатите от долната камара да се движат в преобладаващата част от времето при избирателите си и да се събират 5-6 пъти на пленарни заседания и комисии, те се застопориха в столицата и откъснаха връзката си с проблемите на нацията като цяло и от регионалните проблеми. Това обезсмисли съществуването им. Горната камара трябваше да бъде постоянно работеща и да играе ролята на конституционен съд и орган за бламиране на президента и правителството. Така властите щяха да са състезават и да се коригират една друга. Ако се сложат различни по време мандати, партийното присъствие в тях нямаше да се дублира и от това всички само щяхме да спечелим. Полиция, пожарна, образование, здравеопазване, социални дейности, бизнес и култура трябва да се дадат на общините, както и по-голямата част от бюджетите им да се оставя директно при тях. С парите от митата и акцизите може да се подкрепят по-слабите общини. Така парите от основните данъци няма да вървят идиотския път от общините до държавната хазна, а после да поемат обратния път. Получава са ефект на бучката лед, която се предава от ръка на ръка до последния в редицата. В неговата шепа остава едно малко парченце, а останалата се изпарява. Прекратяването на лашкането насам-натам на парите за общинските бюджети ще редуцира и финансовата администрация Държавният монопол трябва да се изчерпи с външните работи, надзорни функции и националната сигурност. При това МВнР трябва да поддържа тесни връзки с общините и тяхното сдружение, за да им помага активно в експорта и туризма. Относно структурата на кабинета има няколко направления за по-голяма ефективност. Туризмът би стоял по-добре заедно с МРРБ. Така координацията между инфраструктура и туризъм ще бъде по-близка и лесна. Енергетиката като базов фактор трябва да бъде отделно, а министерствата на културата и на здравеопазването да се закрият и преминат съответно към образованието и МТСП.. Трябва да се създаде министерство на интеграцията и възпроизводството. Това са два изключително тежки проблеми и не могат да бъдат решавани от второстепенна институция. Особено отношение трябва да има към малкия и среден бизнес. Той трябва да се стимулира чрез данъчната политика и банковите кредити. Развитието и модернизирането на селското стопанство трябва да стане приоритет. Особено внимание да се обърне на водната политика. България е бедна на води и те трябва да се използват оптимално. В момента ние се намираме на палеолитно ниво по отношение на използването им. Трябва да се ускори екологичната просвета и очистване на земите и реките от замърсяване. Да се ускори работата на страните от черноморския регион за създаване на проект за недопускане на замърсяване в Черно море. Да се създаде отношение към сметта като към суровина, а не като боклук.Образованието да се преструктурира и се премине към модерни и ефективни форми на обучение. Научната работа, особено в селското стопанство да се издигне в приоритет. Разбира се, в няколко страници не може да се обяснят всички грешки и ненаправени неща за последните 21 години. Посоката съзнателно беше сбъркана и сега ще трябват усилия на цялата нация, за да обърнем в правилната посока и да създадем условия на знаещите и можещите да се реализират както във властта, така и в бизнеса, науката и културата. Мога да конкретизирам, но мисля, че сега не е необходимо. Сега трябва незабавно да издирим тези хора и за им дадем възможността да заменят работещите глупаци, които са по-опасни и от мързеливците. Има възможност това да се постигне в рамките на 2-3 години. Нещо повече, през това време ще бъдат изградени стратегиите, програмите и кадрите за реализацията им. Друг път просто нямаме.
08.10.2010



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11734821
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031