Постинг
28.01.2011 20:41 -
НЕ ТРЯБВАШЕ ДА СЪБАРЯТ ПАМЕТНИКА В СЛАВЯНОВО, А ДА ГО ПРЕМЕСТЯТ
През 1989 г официално поисках от тогавашния кмет на столицата три неща. Първо, поисках да ми се даде под аренда мавзолея. Щях да направя една тоталитарна кръчма. Комсомолският деец Бакърджиев ме лиши окончателно от възможността да забогатея и да вкарам в данъчното солидни налози.
Второто нещо беше да ми продадат паметника на Ленин. Щях да го продам я на Желю Желев, я на агент Гоце. В краен случай на Георги Гергов. Сашо Каракачанов от динената партия ме лиши и от това. И НАП от приходи.
Третото искане беше да ми се дадат два терена от двете страни на паметника на Съветската армия, ненапразно издигнат точно срещу двете кръчми-„Грозд” и „Дълбок зимник”. /за да може по тъмно съветският войник да гаврътне няколко водки./ Тези два терена ми трябваха, за да построя паметник на Османската армия и паметник на византийската армия. Така нашият резил щеше да бъде исторически пълен и точен.
Точно по тези причини трябваше да докарат паметника в София и да го монтират вдясно от паметника на другия окупатор. Тогава по естествен път щеше да се издигне и паметника на третия окупатор-византийския. Тази терца щеше да радва целокупната ни политическа кочина и да накара историците ни да обясняват на ученици и студенти колко е хубаво като те ритнат по задника да се обърнеш и да изчакаш да те ритнат и в дамара.
Ако вие виждате някаква разлика между съветската окупация и последващото покръстване в атеистичната комунистическа вяра, моля да ми я обясните. И дали при ислямизирането на българите са дадени повече жертви отколкото комунизирането.
На този въпрос може да ми отговори и бившият министър-председател Гей Нишев, който въпреки че не е ходил войник разбира от съветски униформи. Нещо като Джорджо Армани на Съветската армия.
Препоръчвам му да стане армейски моден дизайнер, за да подсили армията ни естетически.
Язък за паметниците.
Пак не успях да забогатея и да подпомогна кризавия ни бюджет
01.10.2009
01.10.2009
Ленин: “Хората са страхливи животни, кои...
25 години от първия украински Майдан - „...
© Соченето с пръст като политическа прак...
25 години от първия украински Майдан - „...
© Соченето с пръст като политическа прак...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари