Земеделци да искаш в България. Янев, Пинчев, Мозер, Върбанов и прочие. От тях не знам един да е завършил агрономство, ветеринарна медицина или зооинженерство. Ако Мозер може да ми каже какви са цените на борсите на селскостопанската продукция дори и приблизително на борсите, ще и прекопая лозето, ако има такова. Ако Яне Янев изобщо знае думата мотика, то положително не знае за какво се употребява. Израсъл съм в академична среда, тъй като баща ми беше агроном, ст. н. с І-ва степен. Живеехме далеч от населено място в института по памука и твърдата пшеница край Чирпан. Разговорите на баща ми и колегите му се въртяха винаги около земеделието и ща не ща слушах и помнех. Институтът е създаден през 1925 г. и имаше традиции. Постепенно земеделието започна да умира. Още през 60-те години започна да се чувства липса на земеделска продукция. Започна се внос на арпаджик и се стигна до тотален внос на храни и технологии. Идиотската индустриализация засмука хората от селата и не останаха селскостопански работници за трудоемкото и изостанало селско стопанство. Започнаха да компенсират липсата на работна ръка с ученически, студентски, войнишки и административни бригади. Предвид слабата квалификация и липсата на селскостопански умения бригадите бяха слабо ефективни и на практика бюджетът губеше от тях. По същото време в екстензивното ни селско стопанство участваха около 25 % от населението, докато в развитите страни цифрата е 1-6 %. Технологиите и добивите им бяха несравнимо по-високи. При това състояние комунистите си спретнаха преврат, надявайки се, че като си върнат земята, българите ще започнат да произвеждат. Но земята се разкъса, а хората вече не живееха там. Не се осъществи и реален пазар на земята, за да се даде възможност да се комасира и обработва механизирано. Министерството не само се запази непокътнато, но дори се увеличи значително откъм чиновници, които от една страна пречеха на селскостопанските производители да разгърнат предприемаческите си възможности чрез ценовата политика и отказ от субсидии, а от друга толерираха своите авери за сметка на всички останали.  Другите чиновници, от митниците, започнаха да си затварят и двете очи за вноса на земеделска продукция от съседните страни и това удари допълнително производителите. Допускането на мрежа от посредници-най-често мутри-също удари селяните. Оказа се, че цялата държавна администрация на практика работи против земеделското производство. Активно и помагаше и съдебната система, която по места си затваряше очичките за ограбването н българина. Сега показват по телевизията буренясалите ниви и питат какво става. Става това, което се заложи в партийните централи. Селското стопанство бе окончателно ликвидирано. Често си правя експерименти с чужденци, които са предимно от по-северните страни. Аз си купувам плодове и зеленчуци от с. Лозен, община Септември. Когато им обеля домат или краставица и направя салата питам чужденците дали са яли нещо подобно. Отговорите им са еднозначни. Такива вкусни зеленчуци те в техните страни не са яли.И веднага ме питат защо не ги изнасяме в европейските страни. Много трудно им обяснявам, че в нашата политическа градина сме засели идиоти и реколтата е богата. Затова там зеленчуци не виреят. Виреят янета и мозерчета.