Това в голяма степен е вярно. Не само не са добри, но са и много съмнителни. На времето по искане на някоя институция, например местните и централни организации на БКП или директорите на предприятия се изискваха биографиите на тези, които трябваше да стават партийни членове или административни началници. И започваха едни проверки, не ти е работа. Стигаха до това колко косъма е имала под лявата си мишница прабаба ти. Това се казваше да влезеш в списъка на номенклатурата. Сега, слава на Бога, това не се прави. Но от друга страна всеки започна да си пише сам биографията си. И, естествено, започна да си измисля най-прекрасна биография. Такава, дето ще го направи симпатяга и пич. Респективно и за женски род. И в един момент ако сравниш биографиите на един и същи човек преди преврата и след него ще помислиш, че става въпрос за двама души, които не само нищо общо нямат помежду си, а изобщо не са се срещали, въпреки че името и адресът са едни и същи. Ще ви дам няколко примера. Министър-председателят има биография за влизането му в БКП. Там за дядо му няма нищо казано, че е убит от комунистите. Напротив, той е жертва на битова вражда и отмъщение. Но в новата биография на Боце Борисов се твърди, че е жертва на комунистически атентат. Това младите трудно ще го разберат, но 50 годишните отлично знаят, че службите изпълняваха безукорно нареждането за проверка на бъдещите членове на БКП и при най-малко съмнение, не факт, а именно съмнение, мераклиите бяха натирвани. Трудно е да се разбере защо Боце е масажирал врата на Тато, вместо да го хване за гушата и да го удуши заради дядо си. Как да му повярвам? Биографията на бившия министър-председател Филип Димитров също ме озадачава. Там не пише, че той е явочник на ДС, има проблемен с психиката и сексуални отклонения. В същото време оперативен работник му е Георги Причкапов, далечен роднина на соцвеличието Лазар Причкапов. В следдесетоноемврийската му биография тези факти липсват, въпреки, че документите не са унищожени. Интерес представлява и шефът на НАПИ Божидар Йотов. В официалната му биография е написано следното: „Божидар Йотов е роден през 1958 г.Завършил е юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” със степен магистър, специалност „Право”. Божидар Йотов има стаж като адвокат в областта на гражданското право, заемал е пост на началник отдел в Министерството на транспорта в областта на транспортната политика. За период от една година работи като началник отдел „Служебен контрол” в НАПИ, а от август месец 2009 г.е заместник-изпълнителен директор на агенцията. След обнародването на промените в Закона за пътищата през септември 2009 г. Божидар Йотов е назначен за член на Управителния съвет на АПИ, а в края на 2009 г. встъпва в длъжност Председател на Управителния съвет на АПИ.” Това е. В биографията са описани дори служебното му положение за един месец, но липсва по-голямата част от служебната му биография.. Пропуснато е завършването му на школата в Симеоново със специалност ДС. Пропусната е работата му във Втори отдел на Софийско градско по немска линия. Пропуснато е и това, че баща му Ангел е бил началник на мобилизационния отдел пак там. Пропуснато е и това, че е съученик с небезизвестния Чавдар Чернев от кръга „Монтерей”, откъдето най-вероятно е бил назначен. Ако се заровим в биографиите на тези, които ни управляват вероятно ще намерим доста любопитни неща. Много техни постъпки ще ни се изяснят и много връзки между тях ще излязат наяве. Поради тези причини публикувам моята биография, написана в канцелариите на ДС по искане на ЦК на БКП. Така ще предложа на българските политици, които са живели преди 10 ноември да пуснат и те истинските си биографии. Ние имаме право да знаем какви са те и с какво са се занимавали. Ако някой изяви желание съм готов да пусна и характеристиката си от ДКМС при завършването на средното си образование.   (Справка на Държавна сигурност, изготвена по искане на ЦК на БКП. Разпространяваше се на принципа "самиздат" сред депутатите от ВНС. В текста не съм внасял никакви корекции - пропуснати са само адресите и телефоните.) СПРАВКА за Николай Ганчев Колев Николай Ганчев Колев /Босия/ е роден на 04.05.1951 година в град Стара Загора, българин, български гражданин, със средно образование, разведен с едно дете, осъждан по чл. 325 от НК, въдворяван в град Бобов дол по чл. 40 А от ЗНМ за неупражняване на обществено полезен труд. Колев е завършил средно образование в РЕГ "М.Горки" в град Стара Загора през 1969 г. След отбиването на военната си служба е приет за редовен студент в СУ "Кл.Охридски", специалност "Руска филология", учи до III курс и напуска университета. Работи последователно в СХК, Комбинат "Мебел" и Куклен театър в гр. Стара Загора. От 1982 г. до сега не е регистриран да упражнява обществено полезен труд. По месторабота, Колев не се е ползувал с нужния авторитет. Основна причина за това е неговото поведение, което е било в дисонанс с общоприетите социални норми на живот. Отчитайки своите качества след 1982 г. той се отдава на "литературна дейност" - пише стихове, прави преводи от руски език, но публикации няма, поради ниската литературна стойност на материалите. Интелектуалното ниво на Колев е много добро. Следи всичко ново в съвременната литература, но поради слабоволието си регулярната прекомерна употреба на алкохол не развива своите качества. Впечатление прави нехилистичното отношение на Николай Колев към всичко създадено у нас в годините след социалистическата революция. В тази връзка той желае да бъде  водеща фигура в борбата "за свобода" на личността и да воюва за правата на хората, тръгнали след него. Главната роля, която той сам си отрежда се дължи на изключително високото мнение, което той има за себе си, желанието му да бъде обединителен център на своето обкръжение, мания за величие и световна популярност. Тези качества и начина на мислене оформят Колев като един от най-активните членове на Независимия профсъюз "Подкрепа" със силно изразена антисоциалистическа концепция. Независимо от провежданите с него множество разговори и в последствие прилагани мерки от НК той твърдо стои на своите позиции и с още по-голяма ярост разгръща активна дейност. Явява се като популяризатор и агитатор на Независимия профсъюз "Подкрепа" сред различни слоеве на населението из цялата страна. Поддържаше непрекъсната връзка с радио "Свободна Европа", където безцеремонно предаваше клеветническа информация. В периода на Екофорума беше сред първите посрещачи на Румяна Узунова. В своята дейност си е поставил за цел създаване на трайни връзки, съгласуване и координиране на действията между "Клуба за преустройство и гласност"  и НПС "Подкрепа". Особено нагло и цинично се отнася към МВР и конкретно към служителите на ДС. През целия период на Екофорума се движи сред активистите на "Екогласност" и "Клуба за преустройство и гласност", дава множество интервюта на западни журналисти с остро антисоциалистическо съдържание, клеветейки по най-безцеремонен начин действителността. Като кулминация са изказванията му на дадената пресконференция за западни журналисти в сем. Пройчеви на ул. "Л.Кошут". Взима активно участие в провежданите агитационни и други масови прояви на неформалните сдружения. Активно се включва и в проведеното на 03.11.1989 г. шествие за връчване на петиция до Народното събрание. София, 04.11.1989 г.