Идеята за рестриктивни мерки спрямо собствениците на пустеещи ниви не е нова. За това се заговори още в началото на 90-те години. Аргументът е само един. Че данъкът ще застави собствениците или да обработват земите си, или да я продадат. И понеже с една рестрикция не можеш да направиш хората по-работливи или по-богати, то остава единствения реален мотив, че някой иска да изкупи земята, уж за да я комасира. Но дали има нужда от комасация на всички пустеещи земи? Има дребен бизнес, който може да се развива на относително дребни парчета земя. Така, например, една ферма за охлюви изисква 5 декара. А една ферма за калифорнийски червеи изисква 2 кв. м. Някой ще попита: А защо не изграждат ферми? Причините са много и най-разнообразни, но вината е основно в държавата и общините. Фермата за охлюви изисква пътища, електричество и вода. А такива няма. Е, как ще си направи ферма чичо на село, след като няма път за закарване на фуража и продукцията, няма вода и електричество, за да включи през нощта оросителната система? А къде е държавата в разпространяване на информация за технологията на отглеждане? Къде са курсовете по обучение? Как можеш да искаш от един човек продукция, след като не си му обяснил за какво става дума и как се върши то? Как можеш да искаш продукция от човек, след като не си осигурил пазар на продукцията му. Поради тези причини българинът не започва такъв бизнес. Клъстерите тепърва се създават, но и те се нуждаят от закрила от държавата. А как общината и държавата ще гарантират сигурността на бизнеса на хората със земя, след като няма организирана охрана от общините и няма договореност с МВР и прокуратурата за наказание на нарушителите? Как ще изгонят хората прекупвачите, ако държавата и общините не осигурят местни борси за реализация на продукцията? Въпросите са много и най-разнообразни, но един е основен. Това е демотивацията на селскостопанския производител заради погрома над селското стопанство и предприемчивостта на българина. Т. нар. „Народна власт” беше всичко друго освен „народна”. Тя прие на 9-ти септември едно добре работещо селско стопанство и работеща научна мисъл чрез създадените през 20-те и 30-те години научно изследователски и приложни институти. Баща ми беше професор в един от тях, този по памука и твърдата пшеница край Чирпан и аз бях ежедневен слушател на разговорите с колегите му по един или друг проблем. Дори прочетох една чест от неговите книги.Но най-важната причина за да нямаме добро селско стопанство е смазването на предприемчивостта на производителите и превръщането му в прост изпълнител на елементарни дейности. С най прости думи мога да сведа създадените след 9-ти септември изкуствени проблеми пред селското стопанство в 10 точки. Всички те са свързани с насилие и обуначване на нацията.            1. Насилствената национализация на големите чифлици, които имаха добра организация, ползваха модерни за времето си технологии и имаха знания и опит в селското стопанство, поради това, че имаше приемственост. Просто синовете на собствениците получаваха отлично образование в различни европейски страни. Това им даваше първо прекрасни знания и второ, лични контакти с техни колеги и пазари. След насилствената национализация се премина към една уродлива форма на производство-колхозната-, която никъде по света не даде добри резултати. Ще дам само два примера: Русия преди т. нар. Октомврийска революция изнася пшеница. Само след няколко години започва внос от САЩ и Канада срещу злато и паметници на културата. България още в началото на 60-те започна внос на арпаджик, картофи, кромид лук, чесън и др Нещо, което е несъвместимо с предишната държава, която беше един от най-големите износители в Европа на селскостопанска продукция..            2. Насилственото отнемане на земята, инвентара и добитъка на малките семейни производители и насилственото „коопериране” съсипа българския пазар и го направи дирижиран и нискокачествен. Това в особена сила важи за предпланинските и планински земи.Това доведе живеещите там хора първи да напуснат родните си места и да потърсят оцеляване в градовете.           3. Идеологическото и административно противопоставяне на града и селото. Това произлезе от идиотски замислената и насилствено проведена „индустриализация” от комунистическата власт. Тази идиотска идея изсмука силите на българското село и превърна ТКЗС-тата и ДЗС-тата в клуб на пенсионера. Реакцията на властта беше отново насилствена. И се наричаше „селскостопански бригади” В тези бригади чиновници, работници, войници и ученици ходеха да помагат в прибирането на реколтата, за да може да се изхранят гражданите на страната. Естествено трудът им беше зле мотивиран, нискоефективен и нискокачествен и, естествено, нископлатен.Докато в модерните държави със селско стопанство се занимаваха между 2 и 5% от трудовото население, то у нас цифрата беше над 20 % През 1970 г. като студент имах за задача да направя един превод за една семейна фирма в САЩ. Падна ми се фуражен завод. В него работеха 8 човека, като 5 души бяха от семейството и 3-ма наемни работници. В сходна фирма у нас работеха близо 300 човека. За каква ефективност говорим?           4. Създаването на „планово” селско стопанство и назначаването на дълбоко некомпетентни хора за ръководители превърнаха земеделието и животновъдството в нещо като сектор за национална експериментална база за идиотски идеи. То не бяха „ломски ямки”, не беше „квадратно-гнездова сеитба” не беше „Царевицата-царица на полето!”.           5. Откъсването на научните звена от реалните конкретни проблеми. Научните и учебни институти ограничиха сферата си на дейност и не се занимаваха с регионални и конкретни проблеми. Дълго време научните среди се лутаха между „учението” на Трофим Денисович Лисенко и генетиката. Отказа от генетиката като наука върна селското ни стопанство в средновековието при алхимията и теорията за флогистона. С тази разлика, че алхимиците в търсене на „философския камък” направиха впечатляващи открития, а нашите институти не можаха да открият как при засаждане на царевично зърно от него може да се роди магданоз.           6. Убийството на качеството чрез съсипване на пазара и създаването на държавен селскостопански монопол           7. Изключително ниското заплащане на труда на обикновения селскостопански работник. С изключение на механизаторите, работещите взимаха пари за трудоден колкото да оцелеят. На някой може да му се струва невъзможно, но през петдесетте години се е случвало трудоденът да бъде изчислен между18 и 30 стотинки!!!           8 Рязкото увеличаване на администрацията и вземане на връх на написаните отчети над реално произведената продукция. Годишният отчет беше по-важен от получената продукция. За да направят кариера и получат премии и ордени председатели на ТКЗС-та укриваха земя и прехвърляха добивите и към обявените площи. По този начин вдигаха производителността от единица мярка. Някой от тези синковци стигнаха и до ЦК на БКП и Политбюро.           9. Ограничаването на пазарите в рамките на СИВ и особено в СССР. Тези пазари бяха нестабилни, рискови и всеядни. От това пострада и производството и качеството.           10. Ниската екологична култура или по-скоро липсата и доведе до падане на качеството на храните, засоляване на почвата и натрупването на тежки метали.. По повод на горенаписаното си спомням един стар виц от 60-те години. В джунглата попадат на диваци американец, англичанин и Бай Ганьо. Връзват ги и ги подготвят за консумация. Вождът застава пред тях и им казва, че им дава шанс да зададат по един въпрос и ако племето не може да отговори, ще върне живота и свободата на този, които ги е задал. Пръв пита американеца: -Какво представлява ядрената бобмба? Става едно младо диваче и отговаря точно, като описва и верижната реакция. След него задава въпрос англичанина: -Кой е Уйлям Шкспир? Става второ диваче, казва наизуст биографията на Шекспир, назовава всичките му пиеси и рецитира 12 сонета. Бай Ганьо пита? -Знаете ли какво е пленум на ЦК на БКП? Диваците се опулват. Става вождът и развързва Ганьо. На него му дожаляло за събратята му и попитал: -А мога ли да задам въпроси, за да освободя приятелите си? Вождът кимнал. -Какво означава „петилетка в съкратени срокове”? Диваците се опулили още повече и вождът пуснал единия пленник. -Имате ли партийни секретари по месторабота? Диваците започнали да припадат. Вървят си из джунглата тримата бели хора. Двамата се радват, пеят и скачат от кеф, а Бай Ганьо върви замислен. -Хей приятел, защо не се радваш? Та ти спаси животите на всинца ни? - Чудя се как без тези три основни фактора са успели да подивеят толкова,-отговорил Ганьо и продължил да мисли. Наскоро срещнах познат дето видял Бай Ганьо в Южния парк. Той продължавал да мисли за това. Разбира се, този виц си идва на мястото, за да направи статията ми по-лесно възприемана. С тези десет точки вероятно съвсем не съм изчерпал всички злини, които комунистическото държавно земеделие сътвори по нашите земи. Но, в крайна сметка  целта на този материал.е да покаже, че възстановяването на селското ни стопанство не може да разчита на една рестриктивна идея. Рестриктивната идея може да бъде използвана, едва когато има създаден комфорт на производителя и преработвателя.. Това, което предлагам е следното:

1. Да се проведе една конференция на всички заинтересувани държавни институции, неправителствени организации свързани с производството и преработката на земеделска продукция, търговските банки, които имат отношение или искат да имат със селскостопанското производство. Да се образува една работна група, която да проучва проблемите, да ги анализира, обозначава и дава предложения за създаване на решения в областта на законодателството, организацията, сроковете и останалите параметри за премахване на проблема
2. Да се проектира, финансира и реализира бързото изграждане на инфраструктурата в селските райони според заявените проекти и възможности на района. Особено да се наблегне на покриването н цялата територия с интернет, за да могат фермерите, особено младите, да имат достъп до новите технологии и обмяна на опит. Изключително важно е ремонт на части от старата или построяване на нова иригационна система При климатичните особености в началото на 21 век категорично трябва да се направи спешно водна стратегия. Да се направи безплатен лимит за ползване на вода за напояване според особеностите на сезона и проекта на производителя.
3. Да се подготви национална програма за информиране на производителите и преработвателите за това какви възможности имат и как могат да ги реализират. Да се сключат договори между местните медии и държавата за обучаване и информиране на желаещите да се занимават с малък и среден бизнес.
4. Да се ускорят съдебните практики и да се обнови, ако е необходимо законодателството за делба между роднини и съсобственици. Как, например, ще се поиска данък „мотика” от хора, които водят дългогодишни дела в съда за делба? Как ще плащаш данък, когато не знаеш коя е земята ти? И няма ли да се изхитрят собствениците на големи парчета земя, които чакат да се вдигне цената, за да я продадат. Те могат да започнат съдебни процедури, за да се откачат от плащането на данъка.
5. Да се сведат административните процедури до прости правила, които работят ефективно. Ако един политик или чиновник отиде в кое са е село и попита какво означава програма „Сапард” или че трябва да бъдат регистрирани като земеделски производители, за да я ползват-няма да получат отговор. Ако попитат в тютюневите райони с какво ще сменят производството на тютюн също няма да получат задоволителен отговор. Хората не знаят, а и нямат воля да решават сами.
6. Да се подпомогнат регионалните клъстери и друг вид обединения за създаване на регионални камари. Тези камари да създадат национална селскостопанска камара, която постепенно да измести работната група и мине на пряка връзка с държавните и европейски институции.
7. Да се подпомогнат индивидуалните производители за създаване на общински борси за селскостопанска продукция, за да се избегнат посредниците.
8. Съвместно с общините и МВР да се създаде охрана, която да има право да санкционира с протокол и задържане на нарушителите на собствеността на селските стопани и да предават на полицията и прокуратурата нарушителите заедно с транспортните средства и инвентара, чрез които се извършват кражбите и друг вид нарушения.
9. Да се гарантира редовното изплащане на субсидиите, като се съкратят максимално сроковете и се подведат под административна отговорност чиновниците, които не изпълняват стриктно задълженията си.
10. Да се децентрализира максимално земеделската администрация, за да се прекъсне дългият път от производителя и преработвателя до органа, който взима решения. Нека решенията се взимат в общината, а министерството и областният управител да инспектират законността на взетите решения и изпълнението на закона.

Едва след решаването на тези проблеми може да се говори за данък „мотика”. Турците казват „Зорлем гюзелик олмас!”, което ще рече „Насила хубост не става!”. Така трябва да се постъпи и в дадения случай с въвеждането на идеята „мотика”. Господ затова е направил правенето на деца да е с кеф. В противен случай нямаше да има нито животни нито хора. Същото е и с труда. Иначе с тази „мотика” ще бъдат ударени най-вече малкото останали сериозни производители, които не могат да засеят в срок, поради неизплатени субсидии от страна на държавата и европейските програми. А това ще бъде вече окончателното убийство на селското стопанство у нас. След което си отиваме и всички ние!