Интересен момент има тази година в гласуването на ДПС. Те подкрепиха своите коалиционни партньори за европейски депутати. Каква е идеята? Идеята е проста и ефективна. НДСВ, която по никакъв начин нямаше да вкара и половината на Меглена Кунева/ независимо долната или горна половина/ вкара двама души. БСП вкара 4 депутати. На практика леви гласове няма пръснати никъде. Те обхванаха всички гласуващи за тройната „Блатна” коалиция. За разлика от десните гласове, които се пръснаха на много места и позволиха в крайна сметка да доминират.тройните. Доган няма загуба от това дали щеше да има 4 депутати в ЕП. На него работа му вършат и двама. Но с помощта си на БСП и НДСВ той определено добива бонуси в тезе организации и в един момент ще осребри бонусите. Особено що се отнася до НДСВ. На парламентарните избори за Народно събрание той, вероятно, ще подкрепи отново ВДСВ, за да минат бариерата и гласовете им да не пропаднат. Но към БСП гласове няма да прелива. Идеята явно е съгласувана между тройната коалиция и е залог за търсене на паритет с десните, за да не може да бъде съставено силно правителство. Имайки заедно с НДСВ и евентуално част от другите мъгляви партии като „Лидер” и РЗС повече депутати от БСП, защотосасоциалистите ще клекнат. Така следизборното пространство ще бъде под негов диктат/ По-точно на силите, които стоят зад него/. Ще се създаде динамичен модел, който ще се люшка насам-натам  като пиян министър на вътрешните работи и ще блокира всякакви опити за нещо смислено. При положение, че ЕС настоява за решителни промени на съдебната и административните системи, курсът на „Блатната коалиция” ще бъде към лазене по нервите на ЕС дори с формулата „Ние можем и без ЕС”. Това е последната фаза на регресивните сили у нас, след което ще дойде уличният и общественият натиск, който ще промени политическия модел в страната. Кризата само катализира процеса. Време е да се работи за бъдещето. Сега трябва да сме готови да заложим здрава основа за курса на България.

Че ще ни опъват нервите с "Ние можем и без ЕС", е сигурно. И това не е последната фаза на регресивните сили у нас. Винаги ще съществуват. Мисля, че работата за бъдещето на България е такава, щото влиянието им, особено сред младите българи, да може да се пренебрегне като фактор.