Изборите за кмет на София бяха тъжни и семпли. Никой не може да се гордее с тях. Като оставим настрана жалките цифри на участвалите в изборите можем да кажем, че определено софиянци нямат доверие на политическите партии. За тях гласуваха една четвърт от избирателите. Това направи двата политически трупа-БСП и ГЕРБ невероятно привлекателни един за друг, за да се удрят в гърдите като първа и втора политическа сила. Ясно е, че първата, втората и третата политически сили просто липсват и затова гласува минимален брой избиратели, които можем да наречем твърдо ядро на аутсайдери. Дърлейки се мекичко един с друг двете второстепенни и залязващи политически джуджета.си правеха глупава реклама, че имат програми, стратегия и кадри. Истината е, че програми нямаше. Нямаше и идеи. Всичко беше в кръга на двайсетгодишното бърборене и дрънкане. Единственото весело и свежо място беше заплювката на Кадиев към неговия партиен началник, когато се сопна на едно момиченце-репортер, че му липсват две години казарма, за да може да оцени правилно направеното за две години. Без да се съобрази със Сергей Сатанишев, той стовари бухалката точно на главата на Сатанишев и го извади от строя. Едва ли този случаен изстрел ще бъде тема на разговор за БСП скоро, но ударът е челен и оттук-нататък ще има развитие така или иначе. Защото изтърваната дума показва на психолога по-точно от всички добре премислени приказки отношението на човек към друг човек, явление или процес. След тази реплика отношенията Сатанишев-Кадиев са на съвършено друга плоскост и са непримирими.