Форумът не е литературен или журналистически жанр. Форумът е пазарище. Това е и значението на латинската дума форум. Всеки си казва мнението като на пазар. Има и добри оценки, има и лоши. Има компетентни и абсурдни. Има дезинформиращи и откровено подстрекаващи. Изобщо, има всичко. Това е груповщината, където човек е анонимен, следователно-безотговорен. И все пак, добре е че го има. Това е значително по-добре от стария виц, където от ДС един го питат откъде знае политически вицове. „Ами тъкмо си бях насапунисал главата в банята /Едно време имаше обществени бани/ и край мен като започнаха да разказват едни вицове…” Анонимниците не можем да ги елиминираме по никакъв начин. Това означава да разпръснем тълпата на отделни индивиди. И да накараме всеки да си каже мнението, ако има такова. Или да го питаме какво е говорил съседът му в тълпата. И ще са превърнем в същата ДС, против която се борим и приказваме. Не мога и да тръгна да се оправдавам за всяко нещо, в което са ме нарочили. Някакъв тип непрекъснато ми пише, че и аз съм като всички крадливи седесари, когато съм бил на власт. На този отговор мога да дам един единствен смислен отговор. Аз отказах всички предложения за власт и останах вътрешен опонент на СДС до напускането ми в края на 1991 г. Но не на всички въпроси мога или трябва да отговарям. Логиката на тълпата е друга. Тълпата търси обща проста кауза или се разделя на групи. Както и да е, да не създавам сега закона за тълпата. Едно нещо, обаче мога и ще го правя. От една страна да освободя всеки човек поотделно от страховете му и анонимността му и от друга да го науча на това, което знам. Да го науча да сравнява само сравними величини. Не може да се сравнява Нова година с прашките на Сашка Васева. Или бирата с разстоянието от луната до пъпа ми. Имам чувството, че скандалът между правителството и президентството не се разбира достатъчно точно от много хора. Те реагират като фен групи на футболен мач. Защитават собствения си отбор без да искат да знаят кой е крив и кой-прав. А политиката и футболът са несравними материи. Има един лаф, че у нас всички разбират от политика и футбол. Реалностите показват, обаче, точно обратното. Би трябвало на всеки да е ясно, че военните действия са не между Гоце и Дянков, а между Гоце и правителството.И двете страни са достатъчно одиозни, за да говорим за предпочитания. Но битката помежду им има за цел да предпочетем една страна и тя да е моралната. В случая определено има объркване на жанровете и репликите са от различни пиеси. Накратко: Един не особено политически подготвен министър изтърсва глупост в стремежа си да бъде оригинален. Един особено неморален президент се хваща за глупостта и в стремежа си да си върне за предишен шамар и да си направи ПиАр иска оставка на министъра. Точно тук е завръзката. Глупостта и оставката са несравними позиции. Гоце може да иска извинение, но не и оставка. Оставката я иска премиерът, парламентът и улицата. Президентът е обединител на нацията. С какво обединява нацията президентът чрез искане на оставка? С нищо! Точно обратно. С противопоставянето си президентът  разделя нацията на защитници и противници. Което означава, че президентът нарушава духа на Конституцията. Следва нов гаф. Министърът отива на среща с президента. Вместо да го изслуша и да чуе обяснение и евентуално извинение, президентът го хваща за ухото и започва да го рита. След това пуска клипчето в интернет. На това му казвам циганска работа. Като в онзи стар виц, дето лъвът биел заека колкото пъти го видел. Един път, че е със шапка, а друг път защото няма шапка. Всяко нарушение си има адекватно наказание. Не можеш за псувня да наложиш смъртно наказание. Налага се глоба. Гоце обърка глобата с ешафода. Съзнателно я обърка. С намерението, че ние няма да видим разликата. Точно това не може да бъде простено на Гоце. Че ни прави на будали с тарикатлъците си в Sirishtnik stile. Гоце, мамин, аз може да съм бос, но не съм кьорав и глух. А за Борисов нищо хубаво. В случая не той е мишената.