Географски България се намира между Ориента и Албания и между Гърция и Румъния. Какво да се прави? Историческа и географска даденост. Както казват сърбите”Йебем ти државу, дека на запад од ней е Албания.” Дядо ми казваше едно изречение, което даваше точна характеристика на всички основни балкански етноси. „Румънец е занаят, сърбин е диагноза, българин е малшанс, а грък, това е турчин, дето се прави на италианец!” Спомням си отчетливо осемдесетте години на миналия век. Тогава и България, и Румъния имахме сериозен външен дълг. Двата тоталитарни режима подходиха по различен начин за решаване на този проблем. Чаушеску започна зверски икономии и върна дълга. Мерките бяха толкова драстични, че румънците огладняха повече от карпатските вълци през зимата. Такива мерки могат да се сравнят само с избиването чрез глад на българите в Поволжието и Бесарабия по времето на Ленин и Сталин. Нещата бяха опрели до кокала, та румънките идваха в Русе и си сваляха гащите за една кора яйца. Спомням си и преките предавания на БНТ от събитията в Букурущ през декември 1989 г. Тогава камерите улавяха тичащи румънци, откраднали от разбитите магазини и складове храна. Не мога да забравя един румънец на средна възраст с една мрежа, в която имаше 2-3 замразени пилета. Той имаше много щастлив вид. България избра друг вариант. Българските управници започнаха да теглят заеми. Разбира се, не всички пари отидоха за държавата. Поне половината влязоха в джобовете на неколцина определени от „Партията-хегемон” бандити. По-късно те свалиха патрона си и започнаха да строят оксиморона „комунистически капитализъм”, който още вирее у нас. Така или иначе в един момент, някъде около 1990 г. ние и румънците се оказахме на едно дередже. По същото време Гърция вече беше в ЕС и яко харчеше европейските пари. В типичен византийски стил те се кефиха на манната небесна. Свикнаха да живеят нашироко и с типичната си хитрост и направиха огромни задължения, смятайки, че Европа хъката-мъката ще им ги опрости. Или Егейско море ще се подкваси и те ще продават кисело мляко на цял свят. Оказа се, че в един момент ние отново се събрахме на едно място, макар, че тръгнахме и вървяхме в различни времена и посоки, с различно темпо и бягайки една от друга. Явно, инстинктите на нашите политици са по-силни от техните идеи, ако изобщо имат такива. Защото инстинктът им е като на змиорките и сьомгата. Умирайки те отиват да си изсерат хайвера там, където майките им са ги изсрали на времето. Явно, Балканският полуостров е нашето Саргасово море и ние се въртим в един омагьосан балкански кръг, мислейки, че това е спирала. Този увод направих, за да помислим заедно какво да се прави от тук нататък с държавата ни. Рестриктивната политика на сегашния кабинет силно напомня на тази на Чаушеску и по всяка вероятност ще ни прати там, където беше Румъния в края на осемдесетте. Да повтаряме грешката на Тодор Живков в такъв мащаб намирисва на тъпота. Гръцкият вариант вече е невъзможен. Остава да преценим какво и как трябва да се направи. Ако чакаме инвестиции, това означава, че трябва да се създадат привлекателни условия за чуждите капитали. Никакво повишаване на данъци и облекчаване на административните пречки. Бързо и приоритетно оправяне на инфраструктурата                   Сваляне на лихвите по бизнескредитите за сметка на потребителските. Така парите от Европа ще предпочетат нас. От друга страна производителите на промишлена продукция от страните извън Европа ще предпочетат България заради възможността да продават стоките си в Европа без мита. От друга страна, обаче, в момента страната не е в състояние да оцелее с такъв бюджет. В същото време трябва спешно да се направи реформа в почти всички области на живота. А за това се искат пари, време и умствен капацитет.. Точно тук трябва да се работи спешно, всестранно и точно. Да се определи цената на реформите във всички области, последователността и организацията на процеса. Да се направи приблизителна сметка какви инвестиции ще дойдат и колко от тях можем да поемем. Така, въз основа на тези изчисления ние ще можем да определим какъв заем да вземем, за да не потънем като миналия път и да не унищожим предприемчивостта на бизнеса и възможностите за вкарване и оптимизация на нови технологии. Каквото и да правим и струваме, без заеми не можем да създадем прилични условия за бизнес у нас, който утре не само да върне заема, но и да създаде стабилни темпове за развитие. В този диалог особено активни трябва да са неправителствените организации, тъй като интелектуалната сила и желанието за успех е у тях. Политиците, след като повече от 20 години не само не успяха да направят нищо качествено, но и създадоха едно блато, в което сега разбраха, че тинята е до гушата им. Въпросът не опира само до преговори и седенки в тристранната комисия. Става дума за качествено нов тип мислене и действия. Трябва да се създадат стратегии и програми, кадри и организация, които могат да оценят правилно сегашното състояние, достижима цел и път, по който да се стигне до нея. За тази цел е необходимо преди всичко да се реформират политическата, административната и съдебната системи. Сегашните политици нямат интелектуална мощ, кадри и организация да реализират какъвто и да е проект. За последните 21 години те не успяха да завършат нито една реформа. Да не говорим, че има цели области, където реформа не е и започната. Това е прост, но абсолютно сигурен показател, че от сегашните „партии” нищо добро не ни чака и ако искаме да си оправим държавата, ще трябва да започнем с реформа на политическата класа. Сегашната не е в състояние да изгради една модерна и развита държава с нормално образование, здравеопазване, социална мрежа, национална сигурност, икономика, инфраструктура и в крайна сметка да се получи една хармония между добри политически програми и едно проспериращо гражданско общество. Времето изисква от бизнеса да се организира и да извърши един акт на налагане на позитивна и изпълнима програма за промяна на политическата класа у нас. Друг път за излизане от дупката, в която се намираме не виждам  

Глобалистите унищожават държавите, защото в бъдещето те нямат нужда от такива - разни патриотизми и национализми отдавна се омацват като отвратителни и "антисемитски".
Когато те нападнат гадинки единственият начин за спасение е унищожаването им НО това ще трябва да стане по цялата Земя едновременно, защото те са навсякъде.
Може би ще допуснат отделни случаи на изключения НО след като успеят да си осигурят почти глобално господство ще елиминират и изключенията.