Когато те притисках на разсъмване
до кратера на своите желания -
ти мъркаше полупротестно
в някакъв свой шарен полусън
и се наместваше в прегръдката ми - като камъче, намерило дома си... Целувах те по рамото
със полъха на бриз от спомени за юни
и те чаках да се разтвориш
като водна лилия
в блаженството на утрото...
После се изгубвахме...
Аз - във теб, ти - в дълбините
на още непознатото...
И двамата -
в пространството на греховете...   Развиделява се...
Къде си?