Докосвам те понякога случайно,
далечна като мъничка звезда,
изгаря ме желание потайно,
докосне ли ме твоята ръка.

За кратък миг усещам сладостта,
от пръстите ти нежни се излива,
изплитат с нежна нишка любовта,
сърцето ми безмълвно я навива.

Невинен допир, лек като мъгла,
напират от очите ми сълзи,
по струните на моята душа,
под пръстите ти музика звучи.

Потърсих те с протегната ръка,
докосване очаквано с копнеж,
намерих те отново във съня,
разтапяйки се бавно като свещ.

Застинал във капана на мига,
живея го отново всеки ден,
унесено по пътя ти вървя,
от пламъка ти нежен обгорен.