ВАВИЛОНСКАТА КУЛА

Тогава също
идеята, уж,   
беше добра.
Да построим
нещо
огромно  и ново.
Набързо започнахме
и не всеки разбра,
че строим паметник
на нашето
слово.

Започнахме бурно
от някакъв бяс
обладани.
Съборихме тооплите
стари къщи кирпичени.
На земята отворихме
кървави рани,
следвахме  своята глупост 
агресивно-челичена .

Поехме нагоре
приели
схемата безкритично,
повярвали
в някакъв опияняващ делир.
Редяхме тухлите
със илюзията
за нещо космично,
издигнали
късогледството си в кумир.

Надминахме всичко
преди нас построено
дори храма
на на всемогъщата Ащорет.
Повярвахме,
че всемирно е нам
отредено
да се кланяме
на своя автопортрет.

Изгубихме
под краката  си чувство 
за сигурност.
И решихме,
че това е полет велик.
Започнахме
да разговаряме стилно
и фигурно-
всеки
на собствен неразбираем език.

Но не точно това прекъсна строежа величествен.
     Неусетно взе връх принципът прост и голям-
             човекът е дребен, глупав, себичен
                      и се нуждае не от кула,
                             а от огледало
                                       и
                                       Х
                                    Р Р Р
                                 А А А А А
                             М М М М М М

15.09.1989 г.

Докато едни са редили тухлите на Вапцаровия "Завод на живота", да НЕ става "Децата ни мрат в задушната смрад", други са слушали чуждо радио, намирали са кусур и са писали ИЗМЪКНИ. Каква точна дума и имал НАРОДЪТ за измислици-небивалици.

и ще видиш образът на вавилонската кула

Приятел, не съм от тези, които много много хвалят, просто защото няма толкова много хора за хвалене. Много е ....смислено. Аз все пак си искам кулата, освен огледалото и храма. Храмът е в душата ми, огледалото в банята, а кулата си я правя всеки ден. Все пак искам да виждам надалеко...
Благодаря още веднъж. Три плюса от мен, ако може де.