СМЪРТ НЯМА 

Уморен си лягам във ковчега,
покрит със спомени и тръни.
В очакване на пътя дълъг
затварям аз очи и чакам.

Край мен черкуват суета и подлост...

Последната целувка като семка
се сви смутено между зъбите
и само сълзите на майка ми
изкъпват ме на път за нищото.

Край мен витаят недоверия и стракти...


Очаква ме небесен вакуум.
Душата се прецежда през ухото.
Остава тромавото тяло
тълпа садисти да привлича.

Край мен танцуват празен шум и кикот...

Приключи вече ритуалът скучен.
Усмихвам се невидимо и сладко.
Изгонвам предпоследната си мисъл.
Разделям се с жени и песни.

Край мен приляга тишина блажена...

25.04.1990 г.
Стара загора

Лягай, ляга в ковчега но.....:
Не изхвърляйте лайното!
Не го изхвърляйте!
Не го изривайте с лопата!
Не го изривайте!