Прочетен: 530 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.07.2016 10:23
Врагът напирал ядно, страховито,
но Търново на обръча държал!
Когато паднали докрай „мъглите” –
настъпила Голготата без жал...
Горели къщи, стряскали бесилки –
самият Бог бил горе възмутен!
Деца пищели в майките родилки –
България живяла сетен ден!
Намерила болярката Божана
куража си в сърце да задържи...
Поела пътя трънест към Балкана,
та българското там да продължи!
Отседнала сред дивност тя, прекрасна –
последвали я сходни по съдба...
Боженци тъй в колиба се разрастна –
история записа си сама.
Дървото къщите държало здрави,
със каменните плочи, за патент.
Боженците, по път поели прави –
кръстовно тържище за Ориент!
Нараствало селото и логично,
търговци се замогвали с пари...
Кокетни къщи – чардаклийки лични
към Слънцето усмихвали глави!
„Килийното” със „ново” се сменило –
трикорабна базилика заби...
А с името Боженци, толкоз мило –
любов към калдъръмите роди!
Днес радва се Божана от небето
на гостите му, тънещи в екстаз!
Естествен рай жадуван за поети –
изваян от художник тюркоаз!
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Русия(т) ке ни спАси (Гущер-ова)