Постинг
08.11.2011 17:13 -
ГЛАДНА СТАЧКА
Автор: bosia
Категория: Поезия
Прочетен: 1108 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 08.11.2011 17:15
Прочетен: 1108 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 08.11.2011 17:15
Това е още едно мое старо стихотворение, което е живо заради липсата на истински промени.
ГЛАДНА СТАЧКА
Тя идва предпоследна.
След нея е смъртта.
Със ацетонов дъх
и дъх
на нещо гнило.
Превръща във енергия
стремежа
на плътта,
за да получи вяра
във онази
страшна сила,
която в миг разкъсва
физичните закони,
телепортира воля
със скоростта на мисъл,
преодолява орбити
и догми,
и канони,
и стига до човека
на живот орисан.
Ний всички
сме във гладна стачка.
Нима наистина
не знаете защо
и как?
Огъват се краката ни
при по-голяма крачка.
Боли
измъченият от глада гръбнак.
Гладът за свобода-
всеобща гладна стачка.
Гладът за красота-
безсрочна гладна стачка.
Гладът за истина-
щафетна гладна стачка.
Гладът за светлина-
безкрайна гладна стачка.
Хе, вие, гладните!
Все още ли
очаквате отгоре,
от тази
окопана шайка
на баира
хамбарите със светлина
да ви отвори и
къшей свобода
да ви сервира?
Днес
истината само
е кръвната ни захар!
Подкрепящата длан-
хемоглобин!
Изчакването-
това са повече урати!
Лъжата и страхът-
билирубин!
Не идва предпоследна
тя.
Това
е мое мнение.
След
общо взето скучния
антракт,
Смъртта е
предпоследното явление.
Безсмъртието
е последен
акт.
27-28.04.1989 г.
Ст. Димитров/Дупница/-Ст. Загора
1.
анонимен -
Да
02.01.2012 00:43
02.01.2012 00:43
Скоро и аз като ще направя като вас през 89-а. Тогава се борехте против идеология. Бяхте малко, сами, слаби. Срещу силните, големите, жестоките. Успяхте. Днес борбата е друга. И пак сме малко, сами и слаби. Другото пак е същото. И цената е същата. Не се надявам и не искам помощ. Не мога да искам моите приятели и близки да ме следват там, където отивам. Та аз се боря за тяхното щастие. Не ми е потребно безсмъртие. Не искам да мра. По-красив от всичко е животът. Но по-жалко от всичко е да оцеляваш ден след ден. За всички ни идва времето да се изправим срещу себе си и да сложим границата. Не ми е нужно да съществувам на всяка цена. Не и така. Нека Бог да ме съди. Дано поне един човек да разбере защо съм го направил.
цитирай