Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2011 00:27 - МАЛКА ОСТРОВНА ДРАМА /Поема за един далечен остров/ Живеели нявга на остров зелен Сред чисти реки и горички Безгрижни глупци като тебе и мен. /Не мислили твъ
Автор: bosia Категория: Поезия   
Прочетен: 1343 Коментари: 3 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

МАЛКА ОСТРОВНА ДРАМА

 

/Поема за един далечен остров/

 

 

Живеели нявга на остров зелен

Сред чисти реки и горички

Безгрижни глупци като тебе и мен.

/Не мислили твърде за бъдния ден,

Постъпвали тъй, както всички./

 

Почитали всички небесни стихии.

От бурите имали страх.

Не прекалявали много с вина и ракии.

Не блудствали с разните там шафрантии

И кражбата считали грях.

 

Работили честно от сутрин до мрак

На собствен недвижим имот.

Радвал ги буйният островен злак

/Не съществувал тогаз земеделският брак./

Събирали плод срещу пот.

 

Ала, не щеш ли, голяма беда

Се случила с бедната нация.

Удавил се в синята морска вода

Шаманът с голямата черна брада-

Създател на таз демокрация.

 

Изпаднало племето в скръб и печал.

Заронило сълзи-гюллета.

Три дни над трупа му народът клечал.

Три дни от мъка всеки мълчал

В поклон пред съдбата му клета.

 

Ала животът тече си напред

И хич не му дреме,

Че на острова нещо не е наред.

Без шамана нещата в застой са навред.

Няма го старото време.

 

Но яви се нов кандидат за шаман

Във ръка със дебела тояга.

-Ще работим,-каза,-вече по план!

Ще се храним от общ никелиран казан!

Ще се трудим с промишлена тяга!

 

Заиграла тоягата. Проточил се рев.

Захвърчали дрипи и прах.

Гласували всички за новия шеф.

Вярно, някак си странно, без кеф.

Ами предимно от страх.

 

Тъй заченал на острова принципът нов

И се превърнал в доктрина.

Изпарила се старата чиста любов.

И на мерзост туземецът бил вече готов.

И на кражба от близък роднина.

 

Разбили старите идоли глинени.

Обрасла земята във бурени.

Навред засмърдяло от парите винени.

По пътя кори се търкаляли динени

Нарочно от някого турени.

 

Реките потекли мътни и кървави.

Дори жабите спрели да крякат.

Островитяните ходили боси и мърляви.

От труд се превърнали в лумпени гърбави.

Загубили връзка с земята.

 

Не ходили вече в местния храм.

Не пускали в дискоса центове.

Нямали чувство за грях и за срам

/За вяра и дума не ставало там/.

Спели в колиби циментови.

 

По сергиите за продан сал фльорци останали.

Но никой не ги изкупувал.

Едни към друг остров пътеките хванали,

А от тез, дето емигранти не станали

Всеки се пооглеждал и псувал.

 

Минавало времето. Гладът и омръзнал.

Зер-празно полето, кошарите.

Ала да действа никой не дръзвал.

При намек за пръта всеки се смръзвал

И си налягал парцалите.

 

И все пак със думи се глад не лекува,

А се превръща в агония.

Събрало се племето сбор да сборува.

Решили туземците, че който мъдрува

Цял живот запек го гони.

 

И произнесли накрая присъда завързана

Подивелите гладни чада:

Да поиграе шаманът с вълните забързани

На врата с два хубави камъка вързани

Сред синята морска вода!

 

И пак заживели на остров зелен

Сред чисти реки и горички.

Поумнелите не като тебе и мен

Замислени яко за бъдния ден

Не постъпвали тъй, както всички.

 

Март 1988 г

Стара Загора

                                                                            Николай Колев-Босия/Воден спасител/

 

 

 

 

 

 





Гласувай:
7
0



1. neprosvet - Колко интересно!
15.03.2011 15:19
Поемата от 1988 година за един малък остров как подхожда днес за една малка страна!
Пак от тогава един цитат от Р.Ралин

Дилема...

Или с ръководството
или в производството!

Как се "промени"толкова много живота ни, Боже...?
цитирай
2. alchemist - Да считам ли
17.03.2011 21:26
това за част от "Тодориада"?
цитирай
3. bosia - да
18.03.2011 10:10
това е част от цикъла "Тодориада"
М цикъла имаше много епиграми, лафове и вицове, но не мога да ги намеря, тъй като повчето са в Стара Загора, а още не съм си събрал и обработил архива. Помня, че имеше един лаф, който измислих при разговор с мой приятел какво означава "развит социализъм". Победа на прогресивните сили над здравия разум.За всеки виц и за всеки лаф ме привикваха в ДС да давам обяснение защо съм го направил. Горе-долу ме привикваха през ден. Бях си изработил стратегия и винаги ги изпреварвах с една крачка. От това те бяха много тъжни. Е, поступваха ме отвреме-навреме, но интелектуално не бяха на ниво. Стиховете, обикновено, ги пращах в ЦК на БКП с обратна разписка и кгато им покажех разписката блокираха. Това беше след 1986 г. Преди това си го отнасях редовно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 8524280
Постинги: 3489
Коментари: 8945
Гласове: 6529
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031