Не случайно само молитвата „Отче Наш” са признавали богомилите. Тя е най-важното в Новия Завет. От научна гледна точка, това е щедьовър на концентрирана информация - няма и 50 думи, а може да бъде тълкувана в цели томове. Явно Исус си е давал сметка, че, като ДУМИ АДРЕСИРАНИ ЛИЧНО КЪМ БОГА, текстът на молитвата е с дълбочина непосилна за тогавашните хора (както и за нас), затова преди молитвата обосновава нейната лаконичност, както и необходимостта от ЛИЧНО и ПРЯКО (без посредници) общуване с Бога чрез нея.

Затова е добре като отвориш Библията на страницата на Господнята молитва, да я прочетеш заедно с цялата глава 6 (от Матей). Добре е да се прочетат и предишната глава 5, и следващата – 7, които също са необходими за тълкуването. Тук следва молитвата на съвременен български и веднага на „църковно-славянски”, който е всъщност средновековният български на образованите хора. Прочетен с любов и разбиране тоя стар текст, крие непозната красота и сила. Тая красота и сила се разкриват и в някои авторски песнопения по „църковно-славянския” текст:  

Отче наш, Ти, Който си на небесата! 
Да се свети Твоето име, 
да дойде Твоето Царство, 
да бъде Твоята воля, 
както на небето, тъй и на земята; 
насъщния ни хляб дай ни днес, 
и прости нам дълговете (греховете б.м.) ни, 
както и ние прощаваме на длъжниците си, (т.е. на ония, които са грешили против нас, б-м.) 
и не въведи нас в изкушение, 
но избави ни от лукавия; 
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин; 

Отче наш, Иже еси на небесех! 
 Да святится имя Твое; да приидет Царствие Твое;
 да будет воля Твоя, яко на небеси и на земли;
 хлеб наш насущный даждь нам днесь;
 и остави нам долги наша,
 якоже и мы оставляем должником нашим;
 и не введи нас во искушение,
но избави нас от лукаваго.
Яко твое ест царствие, и сила и слава во веки.
 Аминь.

Не е ли странно, че след съвета (или задължението?) да се заключиш за молитва САМ във вътрешната стая (Матей,6, 5-8), молитвата започва с Отче НАШ, а не с Отче Мой? Може би щеше да е странно, ако ВЕДНАГА след молитвата не бяха стихове 14 и 15:

„Защото ако простите на човеците прегрешенията им, и на вас ще прости небесният ви Отец;”
„Ако ли не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости прегрешенията ви.”

Поотделно е казано какво ще стане ако простим и ако не простим, но всъщност е повторено едно и също, толкова важно го смята ЛИЧНО ИСУС.!!! (Но въпросът за прошката е сложен и изисква отделна статия.)

Всеки може сам да прочете тия глави  - 5, 6 и 7 от Матей, и да помисли. Тук ще добавя накрая само една ДРЕБНА, НО СЪДБОВНА връзка между Стария и Новия Завет, която връзка отличава християните от днешните юдаисти. Исус казва "Не да наруша съм дошъл, а да изпълня" (Матей, 5, 17). Става дума за старозаветния закон, и почти сигурно за Десетте Божи Заповеди, защото Мойсей има Първозаконие и Второзаконие, и те уточняват някои съдебни и ритуални ПРАКТИКИ, които в голямата си част отдавна са изгубили актуалност.

Господнята молитва не е изгубила актуалност. Еднозначно ли е ясно какво означава "да простиш"? Не е еднозначно. Може да означава "да се примириш" с греха. Но едва ли ТОВА се иска от нас. Може да означава и "да разбереш", и тука нагазваме в дълбокото.

Защо хората по-лесно прощават на себе си, отколкото на другите? Защото знаят ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, ПРИЧИНИТЕ за СВОЯ грях или грешка. За да се досетиш за чуждата причина за грях, е необходимо НЕ ПРИМИРИНИЕ, а РАЗУМ, ДОСЕТЛИВОСТ, "влизане в чуждата кожа". А това са СПОЙКИТЕ на едно общество, това е ЗАЛОГ, това е УСЛОВИЕ за успех на тава общество. Защото егоистът може и да не го знае, но ЗА ЧОВЕКА НЯМА ЛИЧЕН УСПЕХ БЕЗ УСПЕШНО  О Б Щ Е С Т В О.!!! И затова е "Отче наш", а не "Отче мой"!!!

Спасението дори което се изтъква като висшата цел на християнина е последствие от Божието действие. Всички сме част от общия план, намерение и процеси движени от Бога през всички епохи и продължаващи напред. Вярата ни е Богоцентрична а не човекоцентрична.

Поздрави!