Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2016 15:41 - IN MEMORIAM
Автор: bosia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 652 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В ПАМЕТ НА ПОЕТА  ПЕТЪР МАНОЛОВ

В самото начало на 1989 г. Петър Манолов обяви гладна стачка, защото му арестуваха архивите и отказаха да ги върнат. Тогава се грабнах и отидох до Пловдив, където го посетих. Веднага, след като се върнах, се обадих на Румяна Узунова от радио „Свободна Европа, както и на останалите радиостанции. След няколко дни в Стара Загора дойдоха Асен Агов, Радослав Янкулов, Стефан Димитров и Богдана. Първите двама като лектори от комунистическия кръжец „Георги Кирков”, а Стефан и Богдана като весела част.

Моите ченгета, които ме следяха изкъсо-буквално на 2-3 метра от мен, започнаха да ме кандардисват да отида да чуя какви умни приказки ще чуя от Агов и Янкулов. В един момент си помислих: „Защо да не отида да им разваля купона”.

Отидох в залата на  профсъюзния дом и чух всичките глупости, които дрънкаше Агов за „Социалистическа демокрация”, за „Социалистическа законност” и „Преустройство”. Понеже нямаше механизъм за задаване на въпроси написах на един лист:” Каква демокрация и законност, когато един български поет е обявил гладна стачка за тотално нарушените си права?” Отдолу се подписах Н. Колев-38 г.

Агов прочете бележката на глас и каза: „Искам да питам този Н. Колев, 38 г. дали има доблест да стане и каже откъде има тази информация”. Незабавно се изправих и казах: „Случайно ми се намира мъничко доблест. Затова ще ви кажа! Информацията имам от радио „Свободна Европа, „ББС” и „Дойче веле”. Нещо повече, аз лично им я изпратих!”

Агов се изнесе в свински тръс навън. Аз също си тръгнах, защото си свърших работата.

Прочее, на стената на къщата, където живееше Петър заедно със семейството си някоя мръсна ръка беше написала „Мекере!” и „Подлога!”. Това ме впечатли силно и аз написах едно стихотворение за Петър, което влезе в стихосбирката ми „Ноктюрно”.

Ето и самото стихотворение. С него искам да изпратя Петър във вечния му път.

 

                                                           Ф   У   Н   К   Ц   И   Я

   На Петър Манолов-лишен от всичко

 

Не им е лесно

Днес

На хората с нечиста

Мисъл!

Туй всяко мекере

Ще разбера!

И даже всякоя

За Бога-

Подлога!

 

Животът е една помийна яма.

И ти, поете, филтър си! Аз знам.

Но по-прекрасна и по-тъжна роля-няма!

И няма по-необходим от тебе там!

 

Затуй, поете, стъпил здраво  на земята,

На гръб понесъл тежкия си кръст,

Издигай чело гордо в самотата,

Та дребен да изглежда пред страшния ти ръст!

Н. Колев-Босия

 

Февруари 1989 г.

Стара Загора




Гласувай:
4
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 8685238
Постинги: 3510
Коментари: 9043
Гласове: 6562
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031