Назад във двора дигна буца пръст.
- Мравуняк е, - подсети ме косача,
- сипи му сол и ще му сложиш кръст.
Така направих, със солта закрачих.

Посипах. Цял пакет. И побеля.
Доволна си отидох от успеха.
Но не било. Видях от есента,
че буцата е с прекроена дреха.

Една голяма дупка отстрани.
И мравките сноват, храна си трупат.
Архитектурата се промени,
но буцата остана. Да зимува.

Сега ще видя чак до пролетта
дали ще мръзнат в новата постройка
и, ако я напълня със солта,
къде ще тръгнат тези мравки бойки?

Какви хитруши само са били!
Отдолу пак животът продължава,
но съвестта ми казва: " Остави!"
пък Господ да реши какво ще става.

От къщата ми доста са далеч,
не пречат с нищо в малката държава.
Та то в България е шоков скеч!
А тези: по-добре се управляват!


22 януари 2022г., София- Симеоново- София
Росица КОПУКОВА

и толкова важни изводи. Така е, защото си мислител и коренно се различаваш като творец от поетесите, за които е последният ми постинг.

"Какви хитруши само са били!
Отдолу пак животът продължава,
но съвестта ми казва: " Остави!"
пък Господ да реши какво ще става.

От къщата ми доста са далеч,
не пречат с нищо в малката държава.
Та то в България е шоков скеч!
А тези: по-добре се управляват!"

Прекрасни разсъждения и анализ, облечени в поезия!