/ разказ по действителен случай /


Преди години почина съседът Митко. Поживя си човекът в родното Пловдивско село, откъдето се беше вредил в София, сам самичък, горкичък.
Митко беше завършил за инженер, поработил в Либия навремето, пък си купил апартамент над нас. Не му знаехме много положението, докато той не се увъртя около мене, демек, хареса ме.
- Стълби ще правя между двата апартамента, таван ще разливам, палат ще градя, само да ме вземеш.
Ама аз го не щя.
Митко беше разведен, имал дъщеря, те живееха в друг апартамент в жк " Люлин", който Митко разказваше - също платил. Лоша му била жената, сербез, поскитвала, докато бил в Либия, затова се развел. Така я очерньосваше.
Тъй като Митко не бе одобрен от естетичното ми око, той го удари на жени. Нормално. Все по млади, все поживеят, поограбят го, той беше работлив иначе, пък ги шитне. Идва следващата.
После по- следващата.
Млади тарикатки, ама Митко им се връзва. А мърлявички, недомакини, не е истина. Като му казах, че едната хвърля боклуци, манджи и презервативи направо през прозореца, той ми рече:
- А-а-а-а-а, ти ревнуваш , затова.
- Митко, викам му, сложи по една във всяка стая, нямам против, която е най- чистофайка, нея задръж.
И понеже Митко държи мърлата, реших въпроса чрез полицията.
Тя се поукроти, ама Митко си я харесва и пари харчи по нея, та не се знае, знае ли се. Имаше и дете тя, и продаваше рамки за гоблени в едно магазинче наблизо. На един рожден ден мъката свърши. Юбавицата довела компания наркомани, свири музика цяла нощ и на сутринта на Митко му дойде в повече.
Гледам, тръгва си барабар с компанията и детето и такси чака с два куфара.
Разгеле.
След нея Митко не посмя да прави повече проби- грешки и си замина на село и апартаментът даде под наем.
Поживя си там в родната къща на чист въздух, помоли ме, бях Домоуправител тогава, да му съобщавам, ако се наложи, мобилния ми даде. Направих му тази услуга, разбира се.
ам и почина, доколкото разбрахме. Но наемателят остана. Роднинско момче бил на жена му, пък тя продала апартамента на сестра си и животът продължи.
Докато не стана наводнението. Не беше голямо, но наемателят мълчи като партизан на разпит и чрез полицията, чрез общината, намерих аз хазаите.
А те наистина се оказаха сестри, двете жени. Едната води другата, че мъжът на сестрата нещо си навехнал крак и аман - заман, запознахме се.
Видяха положението, не се скарахме нищо, оправиха всичко, но така разбрах, че това е бившата жена на Митака.
Поканих ги на кафе, да я поразгледам , ще рече, толкова чернилки нарисува по нея приживе.
А тя оправна жена, стегната, енергична. Тя ми каза, че е бившата, тя го догледала накрая, че бил доста зле. Развел се той, че не можел да търпи оправни жени. Бре, ти да видиш.
А аз й разказах какво говореше тука и какви мацорани водеше.
Тя ме гледаше много изумена. Не бил кръшкал, докато били заедно.
- Да де, ама Овен. Приискало му се, то и аз бях 13 години по- млада от него. Уточнихме нещата, пък се сприятелихме. Истината ми стана ясна.
Митката зор видя с младите хъстии, докато не го охарчиха и пратиха на село.
Добре че свястна излязла първата и не е знаела колко е черна, та го догледала в последните месеци, преди да си отиде.
А тя, здрава, права, стегната и чевръста, тръгна към колата със сестрата и си заминаха.
После пак идваха по ремонта и да нагледат наемателя.
Така си припомних адвокатската максима на моя баща от младите му години:
Трябва винаги да изслушаш и двете страни при един развод, за да разбереш част от истината.

24 октомври 2021г.,
София Росица КОПУКОВА

Повече от част от истината е трудно да узнаем! А тези "мацорани", както ги наричаш, се подвизават и с друго име - "кебапчийки".