Днес хората гледат на историята така, сякаш по-ранното винаги е причина за по-късното, сякаш когато искаме да разгледаме събитията от 1914, 1915, 1916, 1917 г., просто трябва да се върнем назад до 1913, 1912, 1911 г. и т.н., за да разгледаме историческото развитие по същия начин, както се разглежда естественото развитие, при което се върви от следствието към импулса, за да се открие причината в този импулс. От тази нагласа са произлезли онези общоприети басни, които днес за нещастие се втълпяват в главите на нашите младежи като "история".

Истинското християнство, по-специално честното и искрено вникване в мистериите на Рождество и Великден, е най-острият протест срещу тази световна история, която представлява една карикатура на естествените науки. Християнството е свързало мировите тайни с годишния кръговрат. Във времето, което винаги трябва да ни напомня за първичната констелация от 24ти срещу 25ти декември първа година, за появата на Слънцето от съзвездието Дева, то ни кара да празнуваме всяка година този период като Коледния празник. От тази гледна точка християнският възглед е установил Коледата. После той ни кара да празнуваме Великден, като взема предвид определено небесно съзвездие - знаем, че неделята след първото пълнолуние след началото на пролетта е определеният ден - днес вече оспорван от материалистичния светоглед - за празнуването на Великден.

Във времето от Коледа до Великден онзи, който честно и искрено иска да свърже съзнанието си с Мистерията на Голгота, вижда като част от годишния кръгооборот една картина на тридесет и три годишния живот на Христос. Преди Мистерията на Голгота, към която причислявам и Мистерията на Рождество Христово, маговете сочели към небето, когато искали да разгадаят някакви тайни, включително и за развитието на човечеството. Те сочели към звездните констелации. В начина, по който дадена звезда се подреждала в една линия с друга, те виждали какво ще се случи тук на Земята. Но в момента, в който видели какво се случва на Земята от положението на Слънцето в съзвездието Дева в нощта на 24ти срещу 25ти декември, те казли: "Сега звездната констелация също трябва да бъде видяна пряко в човешките действия на Земята.” 

Има ли звездна констелация в човешките действия? Скъпи мои приятели, изискването е да можем да четем; да можем да разчитаме това, което се има предвид под чудесното указание, дадено ни в годишните мистерии на християнството, които на свой ред са изградени върху всички други годишни мистерии на всички земни народи. Тридесет и три години са предвидени за времето от Коледа до Великден. Това трябва да се разбере, това трябва да се вземе под внимание. Според мнението между Коледа и Великден трябва да изминат тридесет и три години. 

Какво следва от това? От това следва, че Коледата, която празнуваме тази година, принадлежи към Великденския празник, който ще дойде чак след тридесет и три години и че Великденът, който празнувахме тази година (1917), принадлежи към Коледата на 1884 г. Тогава, през 1884 г. човечеството е празнувало Коледата, която принадлежи към тазгодишния Великден. А Коледният празник, който честваме тази година, не принадлежи към Великдена на следващата година, а към този Великден, който ще последва 33 години по-късно. Смята се, че едно пълно човешко поколение се равнява на 33 години. Периодът на едно човешко поколение трябва да мине между Коледния и Великденския празник, които образуват едно цяло. Това са инструкциите за разчитане на новата астрология - тази астрология, която насочва вниманието към звездите, които сами блестят в историческото развитие на човечеството. Как могат да се изпълнят те? Могат да се изпълнят по такъв начин, че човек да използва Коледата, за да осъзнае, че това, което се случва приблизително - за тези неща, разбира се, може да се използва само думата “приблизително” - в настоящия момент, сочи назад в историята, като се е зародило преди 33 години и на свой ред поставя началото на това, което ще се случи, като минат 33 години. 

В индивидуалния личен живот, в индивидуалното съществуване действа нашата карма. Там всеки отговаря за себе си, но и всеки трябва да приеме това, което се намира в неговата карма. Той трябва да очаква, че съществува безусловна връзка в кармичен смисъл между предхождащото и последващото.

А как стои въпросът в контекста на историята? Въпросът стои така, че в нашия сегашен цикъл на човечеството ние не можем да разберем, не можем да схванем и да почувстваме правилно едно събитие, което се случва днес, през 1917 г., когато е годината на неговия Великден, ако не погледнем назад към времето, когато е била годината на неговото Рождество, ако не погледнем назад към 1884 г. Следователно за 1914 г. трябва да погледнем назад към 1881 г. Онова, което поколението, участвало преди това в писането на историята, е заложило като импулси в потока на историческото развитие, има жизнен период от 33 години; тогава е неговото великденско начало, тогава е неговото възкресение. Кога е положено семето за тези Великденски празници, които човечеството преживя от 1914 г. насам? Преди 33 години.

Взаимовръзки в интервали от 33 години 1 - те носят разбиране в непрекъсващия поток на историческото развитие. И трябва да дойде време, когато във времето на светите нощи,  започващо с коледната нощ на 24ти срещу 25ти декември, човек ще се замисли и ще си каже: “Това, което правиш сега - нека си каже така - ще продължи да действа и ще възкръсне и стане външно дело, не в личния, а в историческия смисъл, едва след 33 години. Аз ще разбера какво се случва сега, когато погледна назад - дори във външните събития разбирам какво се случва сега - към времето, което сега трябва да се изпълни според правилото на тридесет и трите години.”

Когато в началото на осемдесетте години на миналия век избухна бунтът на Махди, завършил с разширяване на английското владичество над Египет, когато по същото време французите дори спечелиха тила на Индия за европейското господство във войната с Китай, когато се проведе Конференцията за Конго, когато се случиха другите подобни събития - проучете всичко, което сега, през 1917 г. вече има 33 годишна давност - тогава беше заложена причината за това, което се случва сега. По онова време хората трябваше да се запитат: Какви перспективи за Великден след 33 години обещава тазгодишната Коледа? - Защото всички неща в историческото развитие възкръсват от гроба след 33 години в преобразена форма, благодарение на силата, свързана с най-святото и изкупително нещо, което човечеството е получило чрез Мистерията на Голгота.

Но мистерията на Голгота не иска хората само да бъбрят сантиментално за нея. Мистерията на Голгота иска да бъде разбрана с най-висшите сили на мъдростта, които са достъпни за човека. Мистерията на Голгота иска да бъде усетена с най-дълбокото, което човек може да събуди в душата си, ако търси онова, което мъдростта може да разпали в недрата на самата му душа; ако не само говори за любов, но възпламени тази любов, като свърже душата си с онова, което струи и се вълнува като мирова душа през Поврата на времената; ако придобие усет и разбиране за тайните на развитието. Защото както някога звездните небеса са говорили на древните магове, които поглеждали към тях, ако желаели да постигнат нещо в социалното развитие на човечеството, така и този, който иска да постигне нещо в днешното социално развитие, трябва да се обърне към звездите, които изгряват и залязват в историческото ставане. И както е бил изчисляван периодът на обикаляне на звездите около Слънцето, така в истинската историческа човешка мъдрост се изчислява периодът на историческите събития. И този период е от Коледата до Великдена, който настъпва 33 години по-късно. По този начин духовете на циклите регулират това, в което живее и тъче човешката душа, като тя не е просто едно отделно същество, а е същност, вплетена в историческото развитие. 

Когато в този период се потапяме в Коледната мистерия, ще го направим най-добре, ако се запознаем с тайните, които трябва да се разкрият именно в нашето време и с които трябва да се обогати потокът на християнската традиция, тръгващ от Мистерията на Голгота и от това, което се изразява чрез Коледната мистерия. Христос каза на човечеството: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.” Тези, които днес наричат себе си негови ученици, често казват, че по времето на самия Христос Исус е имало откровения от духовния свят, но те са престанали и този, който твърди, че днес откровения от духовния свят все още могат да се случват по чудесен начин, върши нещо осъдително. Така онова, което днес се нарича “официално християнство”, в много отношения се е превърнало в опит да се предотврати развитието на християнството.

Но онова, което е останало, свещените символи - а един от най-свещените е този, който ни говори от Коледната мистерия - сами по себе си са жив протест срещу потъпкването на истинското християнство, както често е било провъзгласявано от официалното християнство.

Антропософски ориентираната духовна наука иска да свидетелства - наред с много други неща - за значението на Мистерията на Голгота, за значението на Коледната мистерия. Част от задачата й е да свидетелства за онова, което придава смисъл на Земята и значение на човешкия живот. И ако коледната елха се е превърнала в символ на коледния празник в днешно време - това става едва от няколко века насам - нека този, който днес стои под елхата, да се запита: “Дали за теб все още е истина това, което е написано над коледната елха? В свидетелството на историята е записано: "Et incarnatus est de spiritu sancto ex Maria virgine”. Това все още ли е истина за теб?” 

“Et incarnatus est.” Илюстрация към Евангелието на Йоан от скъпоценния евангелиар на епископ Бернвард от Хилдесхайм (изработен между 1000 и 1015 г.). Показан е праобразът на замисленото в духовния свят спасение чрез Христос. В горната половина на картината е Христос с ореол около цялото тяло (т.нар. мандорла), заобиколен от двама серафима с по шест крила и държащ Книгата на живота. С дясната си ръка Той обхваща синя сфера, в която е агнецът, който единствен според “Откровението на Йоан” ще бъде в състояние да отвори Книгата на живота. Дъгите означават сферите на свръхсетивния свят, през които Логосът преминава по време на спускането си към земния свят. Земята, персонифицирана в образите на Океан и Гея (представители на елементите вода и земя), очаква с копнеж детето, което носи жертвения кръст в аурата си.

За да разпознаем, че това е истина, се нуждаем от духовно познание. Никое естественонаучно изследване не може да даде отговор на въпросите за девственото раждане и за Възкресението, всяко естественонаучно изследване трябва да ги отхвърли. Те могат да бъдат разбрани само от една област, в която раждането не съществува по начина, по който съществува в света на сетивата и смъртта не владее, както владее в света на сетивата. Както Христос Исус премина през смъртта по такъв начин, че тази смърт е майя, а Възкресението е истината - което се съдържа във Великденската мистерия - така премина и през раждането, така че това раждане е майя, а истината е трансформация на съществото в духовния свят. Защото в духовния свят няма раждане и смърт, а както знаем, само преобразяване, метаморфоза.

Коледният и Великденският празник ще получат своето достойно съдържание, едва когато човечеството бъде склонно да погледне нагоре към онзи свят, където раждането и смъртта губят своето значение в сетивния смисъл.

----------------

Бележки 

1 Историк, който взема под внимание този ритъм от 33 те години при анализа на съвременните исторически събития, е напр. Тери Бордман. Вж. постовете в този блог

https://anthroposophie.blog.bg/history/2022/02/09/kak-syvremennata-epoha-se-syotnasia-kym-minali-istoricheski-.1802746

https://anthroposophie.blog.bg/history/2022/02/10/kak-syvremennata-epoha-se-syotnasia-kym-minali-istoricheski-.1802881 

2 Лат. “И се въплъти от Светия дух и Дева Мария.”