Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2022 12:57 - В памет на Веска Цицелкова - пазителката на Духа в България
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 4963 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 22.06.2022 19:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Преди няколко дни премина Прага жената, която познавах от ранно детство - почти толкова дълго, колкото и родителите си - и която в тъмните тоталитарни години беше превърнала дома си в средоточие на духовността в България. Без преувеличение може да се каже, че леля Веска беше нещо като живата енциклопедия “Кой кой е” на духовните течения и стремежи в България. Доживя почти до столетие без три години, а през къщичката й на улица “Райко Алексиев” в София преминаха не стотици, а хиляди посетители. Някои бяха доведени от познат само за да им гледа на кафе, други - заради общението на духовни теми.

                   image
                                              Веска Цицелкова през октомври 2018г.

Удивително е, че през последните над трийсет години, откакто живеем в “демокрацията”, не секна потокът на нито една от групите. И “преди десети ноември”, и “след десети ноември” къщата й беше неизменно, ежедневно пълна с посетители, джезвето с кафето беше почти постоянно на печката. Единствената разлика “преди и сега” беше, че вече можеше да се говори свободно на духовни теми, дори тук-там в медиите се появиха кратки репортажи за леля Веска. Тя стана известна на по-широки кръгове най-вече с книгата си “На кафе с Ванга” (тук има кратко интервю по повод на книгата https://youtu.be/qGOJV5iEiE4). 

Но заслугите и забележителното у леля Веска далеч не се изчерпват само с тези публикувани спомени, макар че те сами по себе си са ценни, защото откриват леко завесата над едно явление, което дълги години се развиваше тайно, но интензивно - духовният живот в тоталитарна България. О да, такова явление съществуваше тихо и незабележимо и без преувеличение може да се каже, че домът на Веска беше негов притегателен център. Именно там отиваха хората, за да се докоснат до нещо тайнствено, непознато, твърде различно от материалната действителност на социалистическото ежедневие, която за мнозина беше единствената реалност.

                      image

Снимка от 70-те години на Веска Цицелкова (вдясно) и две нейни гостенки (долу е поетесата Надя Неделина)

При Веска се разискваха духовни въпроси, разменяше се информация, слизаха от горните светове духове както на заминали близки, така и на извисени духовни водачи, сякаш за да проверяват от време на време докъде са я докарали българите по пътя си към Духа. Последните оставяха деликатни следи от присъствието си с особен аромат и тръпки на благоговение, които обземаха присъстващите и извикваха по необясним начин сълзи в очите им.
 

Леля Веска беше надарена с дарбата да привлича хората, да ги обединява в Духа, а това, за разлика от миналите и сегашните партийни програми, е  единственият начин, по който хора с различно наследство от предни животи, различни кармични товари и задачи, могат да бъдат обединени. Помагаха й и силните способности за имагинация и образно виждане на предстоящи събития, които, няма съмнение, тя носеше в себе си като дар на минали инкарнации. При нея тази способност се изливаше в едно явление, станало познато едва покрай нашествието на Османската империя към Виена - кафедомантията или изкуството да се предсказва бъдещето от утайката на изпитото кафе.  

Кафедомантията е разновидност на зародилата се в Китай тасеография - предсказване на бъдещето по чаени листенца. Тези способи са част от източната традиция, които стават известни на западния човек след колонизирането на територии в Азия и Африка и разпространяването на чая и кафето в Европа. Като форма на ясновидство кафедомантията се появява във времето, когато вече естествените ясновидски способности на човека са изчезнали. Само като атавизъм в някои хора са се запазили техни остатъци като отворени по рождение сетива за свръхсетивното. В Европа вариант на подобно на кафедомантията ясновидство е било леенето на олово, което обаче във вакханалията на гоненията на вещици и преследването на хора със свръхсетивни способности от Римокатолическата църква се е загубило съвсем. Покрай нахлуването на османците и разширяването на империята им към Европа кафедомантията се разпространява на Запад  - първо на Балканския полуостров, където се практикува и до днес (в България, Гърция, Турция), а след това и в западна посока към Унгария, Австрия, Германия и т.н. 

Неслучайно гледането на кафе е популярно най-вече в Югоизточна Европа - тук, особено в България, у много хора са запазени атавистични духовни способности от миналото. Кафедомантията обаче е вид ясновидство, което се отнася не до бъдещето на човечеството като цяло или на народите и техните съдби, а на отделния човек - този, който е изпил кафето. Всеки човек е обгърнат от астрална аура, в която се съдържат и неговите - повече или по-малко осъзнати - стремежи и копнежи за бъдещето. Те са неясен за човека израз на намеренията на витаещия отгоре, но още необхванат от него висш Аз. Част от тази смътна и трудно доловима астралност оставя своя отпечатък под формата на фигури върху порцелановата чаша и хора със силно изразени медиални и интуитивни способности са в състояние да тълкуват правилно тези образи. От трите душевни способности, които човекът притежава - мислене, чувства и воля, той е най-спящ във волята си. Но хора като леля Веска Цицелкова имат способността да улавят скритите волеви импулси на човека, който седи пред тях и да ги вербализират. Това не е ясновидството на една Ванга или Слава Севрюкова, които са провиждали в съдбата на света и България, а ясновидско провиждане в бъдещето на конкретния човек - на този, който е изпил кафето. Виждане в бъдещето на друг човек, освен него, е невъзможно или е възможно само ако той е кармично свързан с този, от чиято кафеена утайка се чете. Не е никак случайно, че кафедомантията става популярна, когато отделният индивид все по-ясно излиза от груповата обвързаност с роднинския кръг (в който и бъдещата му професия, която трябвало да наследи от бащата, дори е била предопределена още от раждането му) и се устремява към индивидуално определено бъдеще. Във времето, когато човекът още не е развил способности за самостоятелен поглед в духовния свят, не е развил усет за нашепванията на своя ангел, кафедомантията е давала (и все още дава) на много хора помощ, като чрез посредничеството на гледащия на кафе ги свързва с неясните за нисшия аз на човека указания “от горе” - от висшия му Аз и ангела, свързан с него.

Това провиждане за бъдещето на конкретния индивид леля Веска Цицелкова го умееше до съвършенство и едва ли ще се намери човек, който е бил при нея и после не е признал, че се е сбъднало това, което му е казала. Понякога са необходими няколко години, за да настъпи изреченото от нея, но ако е запомнил думите й и се обърне назад към момента на произнасянето им, с удивление ще установи, че предсказанието й е било вярно. 

И тъй като по времето на социализма всякакви такива ясновидски занимания, които не преплитат съдбата на индивида с петилетните планове на Партията, бяха нежелани, леля Веска Цицелкова не придоби известност. Но понеже и хората от горните етажи на властта имаха потребност да надникнат и получат насоки за индивидуалните си съдби, при нея идваха и много такива хора. Там те попадаха в една наситена с духовност атмосфера и по този начин в индивидуалния си живот се докосваха до това, което като група от управляващи отричаха - духовното като “предразсъдък от миналото”. А понеже социализмът забраняваше официално духовната литература от всякакъв вид (тя подлежеше на конфискация), домът на леля Веска с нейните способности беше притегателен център за хора с такива интереси. 

На около 13-15-годишна възраст имах бунтарски период, в който не вярвах на предсказанията на леля Всека, защото смятах, че си измисля и говори неща, които хората искат и очакват да чуят. Не ми харесваше и сладкият вкус на турското кафе, което трябваше да се изпие. То какво ли пък е можело да се предскаже на човек на тази възраст - че ще премине в по-горен клас или ще го приемат в еди коя си гимназия. Много по-интересни ми бяха тогава разказите за едно или друго свръхсетивно явление, за една или друга личност, която е била предния ден при нея. А при леля Веска са идвали и Людмила Живкова, и Индира Ганди, и Омраам (при посещението си през 80те години), хора от културния елит на България, както и скромни братя и сестри от забраненото тогава “Бяло братство”. За пръв път у леля Веска видях снимката на един възрастен човек, който ми се видя абсолютно удивителен с всичко в себе си - с дългата си бяла коса и брада, с израза на очите и дори с това, което се съдържаше в жеста на дясната му ръка, която се виждаше на преден план. Попитах кой е този човек, отговориха ми - Петър Дънов. Порази ме фактът, че за него тогава нито се говореше, нито се пишеше официално. Леля Веска ни подари тази снимка, която грижливо съхранявахме скрита в една папка с изрезки от вестници и пазим до ден днешен. 

В по-късна възраст у леля Веска се появи нов импулс, също свързан с имагинативните й способности - да прави портрети от жива вълна. В тези портрети от такъв необичаен материал тя успяваше да предаде в израза на очите и очертанията на лицето характерното за дадена личност. Вълната е много необикновен материал, чиято способност да се сплъстява е в основата на производството на тъкани. Трудно е обаче с плъстена вълна да създадеш портрет, в който да изобразиш душата на човека, гледаща от очите му. Спомням си първата изложба на портретите, сътворени от леля Веска, която - удивително, но факт! - се проведе през 1988г. в залата на Руския (тогава съветски) културен център. Домът й пази десетки такива портрети, между които и един портрет в цял ръст на Исус Христос такъв, какъвто леля Веска го е запомнила, когато й се е явил.


                          image

Огромния портрет на Исус Христос в цял ръст (за съжаление снимката е с лошо качество), който леля Веска прави само за осем часа

Но най-прекрасното качество на леля Веска беше, че с нейната скромна и ненатрапчива личност тя умееше да общува с най-различни характери, да намира общ език с всеки и да откликва на нуждите на всякакви хора. За нея нямаше “Уморена съм, ела утре’, “Днес нямам време”, домът й беше отворен по всяко време и за всеки. Тя не парадираше с познанствата си с прочути или актуални в момента личности, не се хвалеше с абсолютно нищо. А беше живяла дълго, беше преживяла и видяла забележителни неща. Когато преди няколко години, след като излезе книгата й за Ванга, й подхвърлих идеята да напише нещо за собствения си живот, за да останат за спомен срещите й със забележителните личности на ХХ век и съкровените й духовни преживявания, тя махна с ръка и каза: “А, остави, не искам да се хваля, че да се шуми около моята личност.” Така тихо и незабележимо както живя, си отиде тази забележителна жена, за която почти никой не разбра - нито в социализма, нито в “демокрацията”. Тя обаче вървеше по своя тих път и съхраняваше като пламък на запалена свещ в дланта си Духа в България и за България. 

 

 

 

 




Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824859
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6146
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031